— Вярвам ти — промърмори Ив. — Консултирай се с адвокат. Утре ще проведем официалния разпит. — Тя стана, поколеба се и потупа Надин по рамото. — Не се тревожи, всичко ще се оправи.
— Знаеш ли кое е най-неприятно, Далас? Напоследък бях толкова спокойна и щастлива. Откакто посещавам доктор Майра… нали знаеш, че присъствам на терапевтичните й сеанси?
— Да.
— Тя ми помогна да разбера, че връзката с Ричард ми е причинила дълбока психическа травма, която ме кара да се страхувам от любовта и да се отнасям с недоверие към мъжете. Едва снощи, докато седях в бара, осъзнах, че съм се освободила от манията си, че мога да бъда щастлива. И ето че чрез смъртта си подлецът отново се намесва в живота ми. Какъв късмет, а? Благодаря, че се съгласи да ме изслушаш.
— Няма защо. — Ив махна на Пийбоди. — Ако си била откровена с мен, нищо не те заплашва.
Пета глава
Според календара пролетта наближаваше, но тя очевидно се движеше много бавно. Докато Ив шофираше към дома си, по предното стъкло на колата биеше суграшица. Времето беше отвратително като настроението й. Ненавиждаше пресконференциите. За щастие неприятното преживяване вече беше зад гърба й. Беше изтощена и изнервена, тъй като разпитите, които бе провела през деня, се бяха оказали безплодни. Все още не можеше да си състави впечатление за заподозрените, имаше смътното усещане, че нещо й се изплъзва.
Знаеше, че не е редно да почива, след като й предстои толкова много работа. Все пак беше освободила Пийбоди за деня и помощничката й с удоволствие се бе подчинила.
Казваше си, че ще остане у дома само един-два часа. Имаше нужда да остане сама, да обмисли получената информация. Както обикновено колите едва пълзяха по уличното платно. От надвиснал над сградите хеликоптер се разнасяше гръмлив глас, рекламиращ новата пролетна колекция, която вече се продавала в „Блумингдейл“. Механичният глас още повече изнерви Ив.
Спря на светофара, в този момент подвижният павилион за храна на ъгъла се подпали, собственикът му задейства пожарогасителя, разнесоха се отвратителна миризма и гъст дим. Ив не се намеси, защото човекът очевидно се справяше с положението. Докато чакаше зелената светлина, се свърза с Фийни по видеотелефона:
— Ще ме зарадваш ли с нещо?
— Може би. Вече разполагаме с биографични справки за всички актьори и служители от персонала на театъра, имаме адресите им, както и справка за финансовото им състояние и дали имат криминални прояви.
— За всички ли? — смаяно възкликна тя.
— Да. — Фийни потърка брадичката си и добави: — Ако работех сам, нямаше да се справя. Добре, че Рурк ми помогна.
Ив гневно свъси вежди:
— Рурк ли?
— Обади ми се по обяд. Досетил се, че на мен ще се падне удоволствието да събирам информацията. Каза още, че вече имал необходимите сведения и предложи да ги използвам. Бог знае колко време щеше да ми отнеме работата, ако не беше той.
— Ах, този Рурк! Винаги бърза да се притече на помощ! — саркастично възкликна тя.
— Прехвърлих данните на служебния ти компютър.
— Браво.
Фийни отново потърка брадичката си, може би за да прикрие усмивката си:
— Макнаб започна да търси някаква връзка между всички, присъствали на сцената и зад кулисите, и убития. Списъкът е дълъг и справката ще отнеме доста време. Обаче съм сигурен, че до утре ще елиминираме доста хора и ще посочим онези, които имат мотиви да убият колегата си. Сравни ги с онова, което си научила от разпитите, може би ще получиш положителен резултат. Как върви твоята работа?
— Бавно. — Червената светлина се смени със зелена и Ив натисна педала за газта. Колата прелетя през кръстовището, другите шофьори протестиращо надуха клаксоните. Тя победоносно се усмихна и продължи разговора с Фийни: — Установихме произхода на оръжието, с което бе извършено убийството — най-обикновен нож, който е бил взет от кухнята на ресторанта към театъра.
— Всеки ли може да посети този ресторант?
— Не, заведението обслужва само актьорите и служителите от персонала. Изпратих един полицай да вземе дисковете със записите на охранителната камера. Дано да ни бъдат от полза. Ако ми остане време, ще се опитам да съставя списък на хората, които са имали причина да мразят Дрейко, после ще го съпоставя с онова, което си научил досега. Дано да стесним кръга на заподозрените. Майра обеща до утре да ми предостави психологическите профили на главните заподозрени. Докъде е стигнал Макнаб?
— Доста се потруди и получи интересни резултати. За награда му разреших да си тръгне по-рано?