— Какво е това чудо?
— Истинска антика и то в отлично състояние. Купих го днес… Да му се не види, нещо ми се опъва. — Леко побутна автомата и добави: — Произведен е в края на миналия век.
— Ченгета и бандити, а?
— Не устоях на названието! — Автоматът със заплашителен тон му нареди „Не мърдай!“, а Рурк му отвърна, като изпрати последната топка по улей, където тя се удари в три ромбоидни предмета и влезе в някакъв отвор.
— Свободна топка. — Той отстъпи назад и разкърши раменете си. — Но може да почака. — Наведе се да целуне Ив, ала тя го отблъсна:
— Засега ще отложим нежностите, драги. Защо си се обаждал на Фийни?
— За да предложа помощта си на един от най-способните служители в нюйоркската полиция. Изпълнявах дълга си като съвестен гражданин. Дай ми една целувка. — Привлече я към себе си и закачливо ухапа долната й устна. — Хайде да се позабавляваме с новата ми играчка.
— Не сменяй темата. Нима не разбираш, че аз съм главната…
— Никога не съм го отричал, съкровище. Ти си най-важното нещо в живота ми.
— Аз ръководя разследването, хитрецо!
— Не отричам, мила моя. Необходими са ти били сведенията от файловете за театъра, поради което ги изпратих на Фийни, за да му спестя малко време… Косата ти е влажна — добави и вдъхна аромата й.
— Навън вали суграшица — обясни Ив. Искаше й се да му вдигне скандал, но разумът й подсказваше, че съпругът й има право. — Все пак се питам как така имаш най-подробна информация за всеки, който работи в театър „Ню Глоуб“?
— Елементарно, драга ми Ив. Всички актьори и служители от персонала са мои подчинени, след като съм собственикът на театъра. — Той се наведе и взе бутилката с бира, която беше оставил до игралния автомат. — Подозирам, че денят ти е бил отвратителен и си доста изнервена.
— Позна. — Рурк й подаде бутилката и тя понечи да откаже, сетне сви рамене и отпи малка глътка. — Реших за няколко часа да напусна работното място, та дано ми се проясни съзнанието.
— Аз сторих същото. Открил съм идеалното средство за разтоварване — този автомат.
— Не ме занимавай с глупости! — сопна се тя.
— Ако се страхуваш, че ще загубиш, ще ти дам аванс — усмихнато заяви Рурк, който знаеше каква ще бъде реакцията й.
— Не се страхувам! — Ив му подаде бутилката, не издържа и попита: — Какъв аванс ще ми дадеш?
Той се усмихна още по-широко:
— Залагам обувките си и ти отпускам по петстотин точки на топка, защото си начинаеща.
Ив подозрително се втренчи в него, сетне огледа игралния автомат и попита:
— Казваш, че си го купил днес, така ли?
— Да, доставиха го преди няколко часа.
— Приемам, но ти играеш пръв.
— С удоволствие.
Наистина изпита удоволствие, докато наблюдаваше как Ив се вживя в играта и как се гневи от неуспехите си. След двайсет минути, беше проиграла обувките, чорапите си и кобура на оръжието си и бе на път да загуби ризата си.
— Да му се не види! Тук има някакво мошеничество. — Гневно се хвърли с цялата си тежест върху автомата и помръкна, защото флиперите й престанаха да се движат. — Защо този негодник все ми повтаря „Наведи се! Наведи се!“
— Може би си прекалено агресивна. Искаш ли да ти помогна да се съблечеш? — Заразкопчава блузата й, но Ив отблъсна ръката му и процеди:
— Мога и сама. — Свали ризата си и остана по панталон и фланелка без ръкави. — Бас държа, че ме мамиш. Не зная по какъв начин, но ме мамиш.
— Защо не допуснеш, че съм по-добрият играч?
— Не е вярно!
Той се засмя и я придърпа пред себе си:
— Ще ти покажа как става. — Нагласи пръстите й върху бутоните и добави: — Изисква се финес, не грубост. Целта е топката винаги да бъде в игра.
— Разбрах каква е целта, Рурк. Топката трябва да изпотроши всичко.
Той едва сдържа усмивката си и промърмори:
— Горе-долу това е принципът. Хайде, започваме. — Освободи топчето и се наведе, за да следи какво прави съпругата му. — Не, не, почакай. Не върти флиперите напразно. — Сложи пръсти върху нейните и сребърното топче затанцува под акомпанимента на стрелба от автоматично оръжие.
— Искам онези златни кюлчета.
— Всичко с времето му. — Той нежно я целуна по врата. — Видя ли, успя да избягаш от патрулната кола и спечели пет хиляди точки.
— Искам златото.
— Защо ли не съм изненадан? Да видим дали мога да ти помогна. Усещаш ли ръцете ми?
Плътно се притисна до гърба й, а тя извърна глава и промълви:
— Усещам нещо, но със сигурност не са ръцете ти.
Рурк широко се усмихна:
— Колко си проницателна. Да видим дали ще почувстваш разликата. — Без да бърза, плъзна ръце нагоре и докосна гърдите й, като накара сърцето й да подскочи. — Ако се държиш примерно, може би ще ме подкупиш да опростя дълга ти. — Целуна я по врата и леко я ухапа.