— Много е… шлифован. Не като теб — добави и накара Рурк да се усмихне. — Ти си изискан и изкусен по природа, а той притежава само лустро, под което се крие Бог знае какво.
— Скъпа, ласкаеш ме.
— Този тип е мошеник, който умело се преструва на почтен и доверчив човек, изпаднал в затруднено положение. Но всички знаем, че хубавите мъже с красиви съпруги не си губят времето с непривлекателни по-възрастни дами, освен ако не са намислили коварен план. Убедена съм, че този тип има много по-важна цел, отколкото да продаде изобретеното от него кухненско приспособление. — Тя отпи от шампанското си и се облегна назад, когато светлините примигнаха, оповестявайки края на антракта. — Съпругата му знае, че той е убиецът. Тя е ключът към разкриване на извършителя на престъплението. Ако аз го разследвах, надълго и нашироко щях да я разпитам.
— Значи пиесата те е заинтригувала.
— Бива си я.
Когато завесата се вдигна, Рурк се загледа в съпругата си, вместо да следи действието, което се развиваше в съдебната зала. Мислеше си, че няма втора жена на света като Ив. Само преди няколко часа се беше прибрала у дома с окървавена риза. За щастие петната не бяха от нейната кръв. Този път беше приключила разследването само час след извършване на престъплението, като бе изтръгнала самопризнание от убиеца.
Ала не винаги работата й беше толкова… лесна. В повечето случаи Ив стигаше до пълно изтощение и дори рискуваше живота си, за да отмъсти заради невинните жертви.
Това бе само една от положителните й черти, които предизвикваха възхищението му.
Сега бе захвърлила окървавената риза и носеше елегантна черна рокля, а единствените й бижута бяха медальонът с крушовидния диамант и венчалната й халка. В късо подстриганата й коса се преливаха няколко оттенъка на кафявото. Не носеше червило — волевото й лице с предизвикателно вирната брадичка с трапчинка нямаше нужда от грим, за да бъде красиво.
Гледаше случващото се на сцената така, сякаш й бяха възложили разследването на убийството, преценяваше веществените доказателства и мотивите на героите.
Рурк наблюдаваше как тя стисна устни, а присвитите й очи заблестяха, когато Кристин застана на свидетелското място и предаде човека, когото наричаше свой съпруг.
— Намислила е нещо. Казах ти, че не й е чиста работата.
Рурк закачливо докосна врата й и промърмори:
— Спомням си какво каза.
— Тази жена лъже — замислено промълви Ив. — Не за всичко, но все пак не казва истината. И каква е тази история с ножа? Главният герой се порязва с него, но това не е важно. Според мен ножът е за заблуда, за подвеждане на зрителя. Не е оръжието, с което е извършено убийството. Между другото не го описаха към веществените доказателства, което е груба грешка и е невъзможно да се случи в действителност. Но ако той се е наранил, докато е рязал хляб, защо толкова се набляга на този нож?
— Ленард Воул се е порязал нарочно, за да има оправдание за кръвта по ръкавите си, или го е направил съвсем неволно, както твърди.
— Няма значение. Сигурна съм, че това е трик за заблуда на зрителите. — Тя сбърчи чело и понижи глас, без да прикрива силната си неприязън към главния герой: — Погледни го как седи на… как се нарича това?
— Подсъдима скамейка.
— Седи ни лук ял, ни лук мирисал на подсъдимата скамейка и се преструва на съкрушен от свидетелските показания на Кристин.
— Как смяташ, не е ли искрен?
— Има нещо нередно… Ще открия какво е, макар в момента да ми убягва…
Предизвикателството й допадаше, интересно й бе да анализира поведението и мотивите на героите. Преди да се запознае с Рурк никога не беше ходила на театър. Гледала беше постановки по телевизията, а приятелката й Мейвис почти насила на два пъти я беше завела на холограмни представления. Но едва сега разбираше колко по-различно и по-интересно е да гледаш как актьорите произнасят репликите си и се движат на сцената. Неописуемо е усещането да седиш в мрака и да си съпричастен към драмата, без съдбата ти да зависи от развоя на събитията.
„По този начин се снема отговорността от теб“ — помисли си Ив. Глуповатата богата вдовица, която бе умряла от ръката на жестокия убиец, не очакваше лейтенант Ив Далас да отмъсти за смъртта й. Ето защо разкриването на извършителя беше като забавна игра.
Ако се сбъднеше желанието на Рурк (което в повечето случаи ставаше), богатата вдовица месеци наред ще умира шест пъти седмично по време на вечерните представления и още два по време на дневните, за да забавлява и да доставя удоволствие на публиката от детективи аматьори, удобно разположили се на меките кресла в театралната зала.