— Друг път! Ще имаш да вземаш!
Зъбите му се забиха в ухото й, тя подскочи и несъзнателно натисна бутоните. Изстена от удоволствие, а машината сякаш експлодира.
— Какво? Какво се случи?
— Пипна златото. Получаваш допълнителни точки. — Той разкопча джинсите й. — Справи се отлично.
— Благодаря. — Зазвъняха камбанки — в автомата… в главата й. Обърна се с лице към него: — Играта не е приключила.
— Едва сега започва. — Той жадно я зацелува, устните му бяха като горещи въглени. Беше успял да разкопчее ризата й и дланите му лежаха върху гърдите й. — Желая те! Непрекъснато те желая!
Страстта накара Ив да остане без дъх. Тя го накара да свали ризата си и дрезгаво прошепна:
— Да беше ме оставил да спечеля. Сега нямаше да си с толкова много дрехи.
— Ще го имам предвид при следващата игра. — Страстта му пламна тъй внезапно, сякаш лумна буен огън. Бяха заедно повече от година, но всеки път се прехласваше от стройното, но мускулесто тяло на Ив, от коприненомеката й кожа. Още по-силно се притисна до гърба й, сякаш искаше да с слее с нея.
Тя копнееше да задоволи страстта му. Никога не бе изпитвала толкова силно желание да се отдаде… да се принесе в дар на любимия, да му даде всичко, което той пожелае. Преживяла бе ужаси, които искаше да забрави, ежедневно се сблъскваше с кървави престъпления, ала щастието, което с Рурк взаимно си даряваха, й помагаше да оцелее, бе като чудодеен лек за нея.
Докосна пениса му, дълбоко въздъхна и впи устни в неговите. От гърдите й се изтръгна стон. Понечи да го придърпа на пода, ала той се обърна и я притисна към автомата.
— Погледни ме! — прошепна й, после пръстите му проникнаха в нея и светът пред очите й се завъртя като сребърното топче под стъклото.
Рурк видя как очите й потъмняха и се замъглиха, когато тялото й се затърчи в спазъма на удоволствието.
— Още! Отново — промълви и страстно я целуна, заглушавайки вика й. Повдигна я, разтвори бедрата й и я облада. Тя се вкопчи в раменете му, чувстваше как страстта я кара да обезумее. В стремежа си да го задоволи, се повдигаше и откликваше на всеки тласък. Вдигна ръце и зарови пръсти в черните му копринени къдрици, после двамата се понесоха във висините.
— Не съм загубила играта! — заяви Ив и се наведе за дрехите си.
— Не съм казал подобно нещо. — Рурк се усмихна, докато се взираше в съблазнителното й голо задниче.
— Признай, че си го помисли. Все едно чух как го изрече. Жалко, че нямам време да довършим глупавата игра.
— Играта ще почака. — Той дръпна ципа на панталона си. — Гладен съм, да хапнем нещо.
— Добре, но да побързаме. Искам да огледам хотелската стая на Дрейко.
— Както кажеш, скъпа. — Рурк се приближи до автоготвача и реши, че в такава студена нощ по една чиния супа ще се отрази добре и на двама им. Поръча супа с телешко и се обърна към Ив: — Ще те придружа до хотела.
— Не се намесвай в работата на полицията.
— Няма. Но никой не може да ми попречи отново да изпълня гражданския си дълг, лейтенант. — Знаеше, че ще я разгневи, затова й подаде чинията с усмивка: — Все пак хотелът е мой.
— Изобщо не се учудвам. — Ив знаеше, че той я дразни и реши да не се хване в капана. Опита супата, която беше толкова гореща, че опари езика й. Каза си, че няма да прави оглед на местопрестъплението, тъй като убийството не беше извършено в хотелската стая. За нищо на света не би го признала, но наблюденията и съветите на Рурк щяха да й помогнат. Сви рамене и с престорено безразличие промълви: — Съгласна съм. Но няма да ми се пречкаш.
Той кимна, макар че нямаше намерение да й се подчини. Защо да я придружи до хотела, ако не му разрешат да влезе в ролята на детектив?
— Ще вземем ли Пийбоди?
— Освободих я за днес, защото има среща.
— Така ли? Сигурно с Макнаб.
Супата изведнъж се стори безвкусна на Ив.
— Тя не ходи с Макнаб — процеди през зъби и напук на Рурк, който иронично повдигна вежди, отново се зае със супата. — Е, може би правят секс, но не са любовници. Точка по въпроса!
— Мила моя, за всяка майка настъпва печалният момент, когато децата трябва да напуснат родния дом.
— Млъкни! — Тя заплашително замахна с лъжицата. — Говоря съвсем сериозно — те не излизат заедно. — После довърши супата си.
Някои биха казали, че скромният апартамент на Макнаб, намиращ се в Уест Сайд, не отговаря на елегантната външност на собственика, който винаги се носеше според последната мода. Личеше си, че жилището е обитавано от мъж — беше обзаведена с грозни мебели, навсякъде се виждаха купи и флагчета, спечелени при спортни състезания, умивалникът винаги беше пълен с мазни чинии.