От време на време, особено когато очакваше гостенка, младежът правеше неуспешен опит за почистване, ала апартаментът изобщо не можеше да се сравнява с разкошния и просторен дом на Рурк, а в стаите вечно миришеше на престояла храна. Но Макнаб беше доволен от жилището си.
След като току-що се беше любил и сърцето му още биеше лудо, а тялото му лъщеше от пот, мизерната стая му струваше като царски палат.
— Божичко, Пийбоди! — изстена и се просна по гръб. Приличаше на риба на сухо, която безпомощно отваря и затваря уста. Каза си, че след като е имал тази прекрасна жена, вече може да умре с мисълта, че не е пропуснал нищо. — Мисля, че днес счупихме собствения си рекорд. Струва си да се отбележи.
Пийбоди лежеше неподвижно и като всеки път се питаше как е стигнала до там да прави секс с Макнаб.
— Не усещам краката си — промълви тя.
Младежът се подпря на лакът, но бедрата им бяха преплетени и видя само коленете й, които му се сториха очарователни.
— Не си спомням да съм ги отхапал, значи са на мястото си — подхвърли шеговито и все пак се смъкна по-надолу, за да провери. — Няма страшно, тук са и двата.
— Добре. След малко ще ми се наложи да ги използвам. — Постепенно се окопити, примигна, втренчи се в красивото му лице и за кой ли път се запита дали не си е загубила ума. В главата й се въртеше една и съща мисъл: „Гола съм в леглото с Макнаб. Гола. В леглото. С Макнаб! Господи!“
Знаеше, че не притежава тяло на манекенка, затова понечи да се завие с чаршафа и промърмори:
— Студено ми е.
— Онзи тип, дето отговаря за поддържането на сградата, изключи парното на първи март. Ама че мръсник, като че ли той ще го плаща! Щом ми остане малко време ще измисля начин отново да включа отоплението.
Широко се прозина и прокара пръсти през дългата си руса коса, която сякаш притискаше тесните му рамене. Пийбоди с усилие се въздържа да не докосне златистите му къдрици. Върху бедрото му се мъдреше временна татуировка, изобразяваща сребриста мълния. На лявото му ухо проблясваха четири сребърни обички.
Кожата му беше млечнобяла, очите му светлозелени. Пийбоди още не проумяваше защо го намира толкова привлекателен и как е възможно заедно да изпитват такова сексуално удоволствие, след като извън леглото се мразят като куче и котка.
Искаше й се да мисли, че той не е нейният тип, но всъщност не знаеше какви мъже харесва. Изобщо не й вървеше с представителите на силния пол.
— Време е да си вървя — заяви тя.
— Защо бързаш? Още е рано. — Пийбоди седна в леглото, а той леко я ухапа по рамото. — Умирам от глад.
— Божичко. Макнаб, току-що правихме секс!
— Винаги ми е приятно да го правя с теб, но в момента душа давам за една хубава пица. — Каза го нарочно, защото знаеше, че това е любимата й храна.
Устата й се напълни със слюнка, ала тя твърдо заяви:
— На диета съм.
— Защо?
Пийбоди забели очи, стана от леглото и се загърна с чаршафа:
— Защото съм пълна.
— Не си. — Макнаб ловко дръпна чаршафа и тя остана гола до кръста. — Бих казал, че си надарена. И то много.
Докато младата жена се опитваше да се прикрие, той скочи на пода и я прегърна през кръста. Жестът му едновременно я обезоръжи и я разтревожи.
— Ела да хапнем нещо, после ще мислим за друго. Имаме и вино.
— Ако е като онова, което ми предложи миналия път, предпочитам да напълня чашата си с помията от канализацията.
— Купил съм друга бутилка. — Той взе от пода оранжевия си гащеризон и го облече. — Искаш ли да ти дам някой мой панталон, за да се чувстваш по-удобно?
Предложението му беше толкова абсурдно и същевременно ласкателно, че й се прииска да го ощипе по страните и по мършавия задник.
— Благодаря, но дори когато бях едва дванайсетгодишна, пак не бих могла да обуя твой панталон. Може би не си забелязал, но задните ми части са внушителни.
— Така си е — одобрително кимна Макнаб. — Няма значение. И без това си падам по жени с полицейски униформи. — Той отиде в другия край на стаята, където зад завеса се намираше „кухнята“, като се опитваше да потисне лошото си настроение, предизвикано от отказа на Пийбоди да прекара нощта в леглото му. Взе бутилката вино, която бе купил вчера, Докато мислеше как ще я покани на гости. Често мислеше за нея и това се отразяваше неблагоприятно на дисциплината му. Жалко, че не можеха вечно да останат в леглото, където нямаха противоречия. В леглото не му се налагаше да обмисля как да постъпи — всичко ставаше съвсем естествено.
Включи видеотелефона. Номерът на пицарията беше вкаран в паметта на устройството, тъй като често му се налагаше да поръчва пици за вкъщи. Даде поръчката и изрови тирбушон от чекмеджето. Беше се изръсил за проклетото вино; двойно повече отколкото за предишната бутилка. Ала не искаше да пада по-долу от съперника си Чарлс Мънро, който със сигурност беше познавач на вината. Двамата с Пийбоди може би пълнят ваната с шампанско и се потапят в нея.