Като си представи как се любят във ваната, го обзе гняв и на екс изпи половин чаша вино. В този момент Пийбоди излезе от спалнята. Беше облякла униформата си, но яката на ризата й бе разкопчана. Прииска му се да целуне шията й, да усети копринената мекота на кожата й. Мислено се наруга заради слабостта си и неволно се начумери.
— Какво има? — Тя въпросително повдигна вежди. — Да не би твоите приятели от пицарията да са свършили лютите чушки и да са отказали поръчката?
— Не… всеки момент ще донесат пиците. — Подаде й чашата с вино и добави: — Мислех си за… работата.
Тя отпи от виното и одобрително промърмори:
— М-мм. Този път го бива. Доколкото разбрах, задачата ти е да събереш подробна информация за евентуалните заподозрени в убийството на Дрейко.
— Вече приключих и изпратих данните на Далас.
— Бързо действаш.
Той сви рамене. Нямаше намерение да й съобщава, че Рурк му е предоставил необходимите сведения.
— Служителите от отдела за електронно обработване на информацията винаги са готови да помогнат на колегите си — заяви. — Но предстои още много работа, дори след като елиминираме хората, които със сигурност не са замесени в престъплението. Все пак човекът е бил убит пред очите на повече от две хиляди души.
— Имаш право. — Пийбоди отново отпи от чашата си и се настани на изтърбушеното кресло. Не осъзнаваше, че в разхвърляния апартамент на Макнаб се чувства удобно като в своето чисто и подредено жилище. — Случва се нещо необичайно.
— В нашата работа винаги има изненади.
— Не, този път е по-различно. — Тя замълча, като се питаше дали да му каже онова, на което случайно беше станала свидетелка. Чувстваше, че ще експлодира, ако не го сподели някого. А Макнаб й беше под ръка. — Слушай, ще ти доверя нещо, но е поверително.
— Целият съм слух. — Щяха да донесат пицата след десетина минути, а го измъчваше вълчи глад. Отвори пакетче със соев чипс и седна на страничната облегалка на креслото. — Хайде, не ме дръж в напрежение. Какво се е случило?
— Не зная със сигурност. Надин Фарст настоя да се срещне с Далас, изглеждаше много разтревожена. — Тя машинално посегна към пакетчето с чипс. — Усетих, че положението е напечено. Срещнаха се в „Синята катерица“ и разговаряха насаме. Наблюдавах ги от другия край на салона, но разбрах, че нещо не е наред. Най-подозрително е, че Далас не сподели с мен за какво става въпрос.
— Може би са обсъждали личните проблеми на госпожица Фарст.
— Надин едва ли ще настоява за спешна среща с началничката ми, ако не е сгазила лука. — Пийбоди също беше приятелка с репортерката и бе обидена, че са я пренебрегнали. — Убедена съм, че неприятностите на Надин имат нещо общо с убийството на Дрейко. Аз също участвам в разследването, редно беше Далас да сподели с мен. — Тя замислено задъвка чипса и промърмори: — Трябваше да ми се довери.
— Искаш ли да поразпитам какво се е случило?
— И сама мога да го сторя. Не са ми необходими услугите на някакъв многознайко от компютърния отдел!
— Както желаеш, Диди.
— Престани да се лигавиш! Питам се изобщо защо споделих с теб! Чувствам се ужасно — Надин е и моя приятелка… поне я смятах за такава.
— Ревнуваш, че са те пренебрегнали.
— Глупости!
— Да, ревнуваш. — Откакто се беше влюбил в нея, той бе опознал това чувство. — Далас и Надин са те изключили от играта, а ти ще се пукнеш от яд.
— Махай се, глупак такъв! — Тя го изблъска от страничната облегалка на креслото.
— Може да съм глупак, но ще те почерпя с пица — заяви и и отиде да отвори на доставчика.
Шеста глава
— Не докосвай нищо и не ми се пречкай — предупреди Ив, докато отключваше с шперца вратата на тухления апартамент, намиращ се на последния етаж на хотела.
— Скъпа моя, започваш да се повтаряш — подхвърли Рурк.
— Повтарям се защото почти никога не ме слушаш. — Преди да отвори вратата, тя се обърна и го погледна: — Защо ли е обитавал хотел, след като е имал постоянна работа в Ню Йорк?
— Първо, защото е по-престижно. Харесвало му е във вестниците да пише: „Когато е в града, господин Дрейко винаги наема най-хубавия апартамент в хотел «Палас»“. Второ, заради удобството. Персоналът е готов да задоволи всяко желание на клиентите. Трето, което най-вече подсказва какъв е бил характерът на Дрейко, заради чувството за необвързаност. Когато живееш в хотел, си освободен от отговорност.