— Имаш право. От онова, което досега съм научила за господина, той е бил напълно безотговорен — заяви Ив, отвори вратата и влезе в апартамента.
Обстановката беше изискана, мебелите, килимите и завесите от най-добро качество. „Нищо чудно — помисли си тя, — щом хотелът е собственост на Рурк.“ Само дето луксът не и допадаше, караше я да се чувства неловко.
Дневната беше много голяма, с розови копринени тапети. Куполовидният таван беше украсен с разкошни фрески, изобразяващи цветя и плодове, грамадният полилей беше истинско произведение на изкуството, изработено от злато и стъкло.
Върху трите канапета, тапицирани в тъмночервено, бяха разхвърляни разноцветни възглавнички. Масичките, които сигурно бяха от дърво и имаха антикварна стойност, бяха излъскани до блясък, подът също. Орнаментите на плътния килим бяха еднакви с фреските на тавана.
Едната стена беше от стъкло. Щорите бяха вдигнати и гледката беше изумителна. През този прозорец се излизаше на каменна тераса, украсена с цветя, засадени в саксии, което означаваше, че терасата се отоплява като оранжерия.
В единия край на просторното помещение стоеше бяло пиано, в другия зад вратички, украсени с дърворезба, навярно бяха монтирани стереоуредба, телевизор и видео. Тук също имаше саксии с растения с големи и лъскави листа, в остъклени витрини бяха подредени красиви четки за прах, които сигурно се смятаха за произведения на изкуството, ала помещението изглеждаше необитаемо, все едно бе изложбена зала.
— Навярно камериерките са почистили, след като Дрейко е отишъл в театъра — отбеляза Рурк. — Ако искаш, ще повикам служителите, които са били дежурни тогава, за да разкажат какво са намерили в стаите и дали са забелязали нещо необичайно.
— Добре — съгласи се тя и си помисли, че доколкото познава Надин, след свадата й с Дрейко апартаментът е изглеждал така, сякаш през него е преминало торнадо. Приближи се до плъзгащите се вратички, украсени с дърворезба, отвори ги, огледа уредбата и нареди на системата да се включи. Когато мониторът засия в млечносиньо, тя каза:
— Възпроизведи последната програма.
Заблещукаха червени лампички, видеото безшумно заработи. На екрана се появи огромно легло, застлано с черна коприна, върху което се прегръщаха мъж и жена.
— Какво удоволствие ви доставя да наблюдавате как се чукат други хора? — обърна се тя към Рурк.
— Ние, мъжете, сме извратени и слаби същества. Имай милост към нас.
Ив се усмихна, но след секунда усмивката й помръкна. Двойката на леглото смени позата, а лицето на жената, изразяващо неописуемо удоволствие, се обърна към камерата.
— Мамка му! Това е Надин… Надин и Дрейко.
— Успокой се. — Рурк сложи ръка на рамото й. — Записът не е направен тук — знам как е обзаведена спалнята. И прическата на Надин е различна. Видеофилмът е заснет преди време.
— Налага се да взема диска и да докажа, че записът е направен отдавна и не в този апартамент. Господи, как ще представя като веществено доказателство диск, в който най-известната в Ню Йорк репортерка играе ролята на порнозвезда? — Нареди на системата да се изключи, извади диска и го запечата в специален плик, после закрачи напред-назад, като невъздържано ругаеше.
В гърдите й бушуваха противоречиви чувства. Доскоро нямаше приятели и съпруг, не се бе сблъсквала с дилемата да пренебрегне служебните си задължения, за да защити човека, когото обича. Надин се бе изповядала пред нея като пред приятелка, не като пред лейтенант от полицията. Мъжът, който търпеливо изчакваше да премине избликът й на гняв, бе неин съпруг. Пред брачния олтар беше дала обет да го обича, да го почита.
Ако сподели с него за Надин и Дрейко, дали ще погази доверието, което й бе оказала приятелката й? Или пък ще спази брачния обет? Да му се не види колко сложен е животът! Как ли успяват хората да балансират между приятелството и задължението?
— Скъпа Ив — заговори Рурк, когато тя престана да обикаля салона и се обърна към него. — Създаваш си излишни главоболия. Искам да те улесня — не се чувствай задължена да споделиш с мен онова, което е по-добре да запазиш в тайна.
Тя се навъси и присви очи:
— Предчувствам, че следващото ти изречение ще започва с думичката „но“.
— Предчувствието не те лъже, миличка. — Той прекоси помещението и продължи: — Но се досещам, че преди време Надин и Дрейко са били любовници. Съдейки по тревогата ти, помежду им наскоро се е случило нещо.
— Голям психолог си, няма що! — язвително подхвърли тя, но се подчини на инстинкта си и разказа на Рурк историята от игла до конец.