Той я изслуша, приближи се до нея и нежно разроши късата й коса:
— Ти си предана приятелка.
— Не го казвай. Караш ме да се чувствам гузна.
— Тогава чуй нещо друго: Надин не е замесена в убийството на Дрейко.
— Знам го, няма и доказателства за вината й. Но тази история ще се отрази пагубно на кариерата й… Достатъчно по въпроса. Още какви помещения има в апартамента?
— Ако не ме лъже паметта, кухнята е ето там. От двете страни на коридора се намират кабинетът, банята, спалнята и тоалетната.
— Ще започна с кабинета. Искам да прослушам записите на телефонния секретар, за да разбера дали Дрейко се е карал е някого, дали са го заплашвали. Направи ми услуга. — Тя му подаде чантичката с принадлежностите. — Прибери в специалните пликчета останалите дискове.
— Слушам, лейтенант.
Ив се намръщи, но реши да не се заяжда и се залови за работа.
Рурк я наблюдаваше. Възхищаваше се от способността й да се съсредоточава, от логичния й подход.
Доскоро щеше да бъде смъртно обиден, ако някой му кажеше, че ще се влюби в жена полицай и че ще се прехласва от работата й.
— Престани да ме зяпаш!
— Нима съм се взирал в теб? — усмихна се той.
Ив се престори, че не е чула заядливата му забележка и започна да разсъждава на глас:
— Записите на разговорите по видеотелефона показват, че Дрейко е търсил много хора или него са го търсили. Ако се занимавах с психоанализа бих казала, че този човек се е страхувал да остане насаме със себе си. Изпитвал е необходимост непрекъснато да контактува с някого. И все пак не забелязах нищо подозрително, освен че е поръчал скъпи стоки по видеотелефона: осем чифта обувки, три костюма, старинен ръчен часовник. — Тя го погледна изпод око. — Всъщност и ти пазаруваш като него.
— Напротив, скъпа. Никога не поръчвам костюмите си по каталог. Смятам, че една дреха трябва да се пробва, за да видиш дали ти стои добре.
— Само не започвай лекция за модата! Установих, че Дрейко е разговарял и с агента си. Вдигнал му е скандал, защото е разбрал, че актрисата, която изпълнява главната роля, получава колкото него. Бил е вбесен, искал е агентът да преговаря за ново заплащане — по един долар повече за всяко представление.
— Агентът разговаря с мен, но аз отказах — промърмори Рурк.
Ив се обърна и озадачено го погледна:
— Нима ти се е досвидяло да дадеш по долар на представление?
— Когато имаш работа с деца — спокойно обясни той, — трябва поставяш ограничения. Договорът беше въпросното ограничение. Размерът на сумата не е важен.
— Не предполагах, че си толкова безкомпромисен.
— Не си поплювам.
— Сигурно те е заплашвал, вдигал ти е скандали…
— Не. Може би е възнамерявал да ме притисне, но така и не разговаряхме. Агентът му се беше свързал с моите адвокати, те се обадиха на мен, после аз им телефонирах и така нататък.
— Слава богу! Този път не си замесен. Отивам да огледам спалнята. — Тя премина под арката в коридора и влезе в спалнята.
Голямото легло беше застлано с чаршафи и завивки от сива коприна и приличаше на облак. Ив надникна в дрешника и остана изумена от количеството на дрехите и обувките. На тоалетката под огледалото бяха подредени какви ли не шишенца и тубички с кремове против бръчки, парфюми, омекотители за кожа.
— От всичко видяно и чуто става ясно, че Дрейко е бил суетен и егоист, капризен като дете и с голямо самочувствие, който се е страхувал да остане сам.
— Подкрепям преценката ти. И все пак… Колкото и големи да са недостатъците му, едва ли е бил убит заради тях.
— Понякога убиецът не се нуждае от мотив… Като се вземат предвид самочувствието на нашия човек и страха му от самотата, стигам до заключението, че никога не е оставал без любовница. Зарязал е Карли Ландсдаун, но се обзалагам, че вече е бил набелязал нейната заместница в леглото му. — Тя отвори чекмеджето на нощното шкафче и възкликна: — Виж ти. Какви играчки!
В отделенията на чекмеджето бяха подредени различни предмети за подсилване на сексуалното изживяване, подходящи за двойки или за самозадоволяване.
— Лейтенант, мисля, че трябва да ги конфискуваш, за да бъдат проучени по-внимателно. — Той посегна към чекмеджето, но Ив блъсна ръката му:
— Не пипай!
— Ама и ти си една… Не разрешаваш човек да се позабавлява.
— Какво разбира един цивилен от полицейска работа — не стана длъжна тя. — Това пък за какво служи? — Оглеждаше конусовидно каучуково приспособление. Полюшна го и от него се разнесоха мелодични звуци.
Рурк широко се усмихна, настани се на леглото и й направи знак да седне до него: