Вдигна глава и погледна Ив. В очите й блестяха сълзи:
— Щом си легна, кошмарите ме връхлитат и изпълват съзнанието ми. Събуждам се с писък. Повдига ми се, ръцете ми са окървавени. Не можете да си представите какво изпитвам… Невъзможно е.
Дори не подозираше как в паметта на Ив нощ след нощ бе възкръсвал споменът за студената стаичка, окъпана от червената светлина на неоновата реклама на сградата от отсрещната страна на улицата. Отново и отново усещаше унижението от изнасилването и болката в ръката, която баща й беше счупил при опита й да му се противопостави. Отново и отново виждаше как неговата кръв капе от ножа и се стича по ръцете й, как момиченцето пълзи по пода сред локвите от кръв. Беше едва осемгодишно. В кошмарите си Ив винаги бе на осем години.
— Искам да заловите виновника — прошепна Арина. — Непременно трябва да го заловите. Може би едва тогава кошмарите ще престанат да ме преследват. Господи, нямат ли край? Докога ще ме измъчват?
— Не зная. — Ив с усилие се върна към действителността и се постара да се овладее. — Знаете, че Дрейко е вземал наркотици. Кажете ми кой е бил доставчикът му.
В кухнята Чарлс отпиваше от виното си, а Рурк си беше приготвил кафе, което не беше съвсем по вкуса му, но все пак беше за предпочитане пред помията, която поднасяха в повечето нюйоркски заведения.
— Арина преживява тежък момент — започна Мънро.
— Съгласен съм.
— Не е противозаконно да платиш на някого да те утеши.
— Не е.
— Най-почтено упражнявам професията си.
Рурк наклони глава:
— Мънро, Ив не е повела кръстоносен поход срещу „компаньонките“ от мъжки пол.
— Тогава защо ме ненавижда?
— Иска да предпази Пийбоди от разочарование. — Погледна го в очите, отпи от кафето и добави: — Аз желая същото.
— Обичам Дилия. Много ми е симпатична. Никога няма да я накарам да страда. Никога не съм я мамил! — възкликна Чарлс, обърна се и се загледа през прозореца. — Някога загубих любимата жена, защото я излъгах. Завинаги се простих с надеждата да водя нормален живот, когато не съм зает с професионалните си… задължения. Загубих любимата, защото я обичах прекалено много, за да й кажа истината. С течение на времето се примирих със съдбата си. Не мога да се променя. — Обърна се и устните му се разтегнаха в иронична усмивка: — Освен това съм добър в професията, а Дилия ме приема такъв, какъвто съм.
— Може би. Но жените са непредсказуеми — никога не си сигурен какво се върти в главата им. Вероятно в това е чарът им. Съгласи се, че мистерията е по-интересна, преди да бъде разгадана.
Чарлс кисело се засмя и отново се обърна към прозореца.
В този момент влезе Ив и кой знае защо изпита раздразнение, като ги видя да се усмихват и най-приятелски да разговарят. В безсилието си се нахвърли върху Рурк:
— Извини ме, че прекъсвам задълбочената ви дискусия. Ще благоволиш ли да отидеш при Арина и да ме оставиш насаме с Чарлс?
— Разбира се. Налей си чаша кафе — относително прилично е.
Тя го изчака да излезе, сетне се доближи до автоготвача. Не й се пиеше кафе, но й трябваха няколко секунди да овладее гнева си.
— Кога госпожица Мансфийлд си уговори среща с теб?
— Днес следобед. Мисля, че ми позвъни около два.
— Доколкото знам, записването за твоите „услуги“ става няколко дни предварително.
— Вярно е.
Ив взе чашата с димящото кафе и се облегна на стената:
— Нямаше ли уговорка за тази вечер?
— Промених разписанието си.
— Защо? Арина спомена, че днес се виждате за пръв път. Защо си се отказал от редовните клиентки заради една непозната?
— Тя обеща да ми плати двойно — промълви Мънро.
— За какво? За нормален секс ли? Или да прекараш при нея цялата нощ.
Чарлс се втренчи в чашата си, сетне вдигна очи и измери Ив с леден поглед:
— Не съм длъжен да отговоря. И няма да го сторя.
— Разследвам убийство. Имам право да те повикам на разпит в полицейското управление.
— Да, така е. Ще го направите ли?
— Създаваш ми излишни ядове. — Тя остави чашата си на кухненския плот и закрачи напред-назад, както й беше обичай докато размишляваше. — Така и така ще спомена името ти в рапорта. Но ако ме принудиш да те призова на официален разпит, на Пийбоди няма да й е приятно.
— И двамата с вас не желаем да я огорчаваме — въздъхна той. — Ето как стоят нещата, лейтенант. Моя редовна клиентка ме препоръчала на Арина, казала й, че с мен ще прекара една приятна вечер. Когато госпожица Мансфийлд ми се обади, разбрах, че е на ръба на нервната криза. Знаех какво се е случило онази вечер и състоянието й беше обяснимо. Заяви, че иска да остана при нея до сутринта — ще вечеряме в апартамента й, ще поговорим, ще правим секс. Знаела, че проваля плановете ми и била готова да ми плати двойно. Това е всичко.