— Разговаряхте ли за Дрейко?
— Не. Обсъждахме теми, свързани с изкуството и по-специално с театъра. Тя изпи три чаши вино и изпуши половин пакет цигари. Ръцете й трепереха, поуспокои се малко преди да дойдете. Нервите й са опънати до краен предел, ала се старае да се вземе в ръце.
— Благодаря за откровеността. — Тя пъхна ръце в джобовете си и добави: — Известно ти е, че Пийбоди ще прочете рапорта.
Очите му гневно проблеснаха, лицето му се изопна:
— Дилия знае как си изкарвам прехраната.
— Радвам се — процеди тя и думите сякаш заседнаха в гърлото й.
— Тя е зряла жена, лейтенант.
— Глупости! — Ив не издържа и ритна стената. — Хитрец като теб може да я върти на малкия си пръст. Родителите й са последователи на движението „Свободна ера“, израснала е в градче, дето го няма на картата! Отлично се справя със задълженията си, но е наивна като дете и не познава мерзостите на живота. Сигурно ще ми се разсърди, като разбере какво съм ти казала. Ще ме изгледа отвисоко, както прави понякога, ще вирне нос и ще откаже да ме изслуша, но не мога да ти позволя да я накараш да страда!
— Държите на нея, така ли? — гневно извика Мънро. — А не ви ли е хрумвало, че и аз я обичам?
— За теб сексът е само начин за изкарване на прехраната.
— Вярно е, че жените ми плащат, за да спя с тях, но с Дилия е различно. За бога, ние дори не се любим!
— Какво? Сигурно таксата ти не е по джоба й. — Веднага съжали за думите си — изражението на Чарлс подсказваше колко дълбоко го е засегнала. — Извинявай. Извинявай, не биваше да го казвам. Беше злобно и несправедливо.
— Вярно е — промълви той.
Внезапно Ив се почувства уморена до смърт. Седна на пода и се облегна на стената:
— Мразя професията ти, неприятно ми е да научавам подробности, защото… защото те харесвам.
Чарлс смаяно я изгледа и приклекна до нея:
— Наистина ли?
— Да, общо взето си ми симпатичен. Излизаш с нея отпреди Коледа, а още не сте… Нима не я харесваш?
Той се засмя, този път от сърце:
— Първо, щом съм ви симпатичен, позволете да ви говоря на „ти“. Господи, Далас, човек не може да ти угоди. Ако спях с Дилия, щеше да ме наречеш мръсник. Научаваш, че не сме правили секс и пак ме смяташ за негодник. Рурк има право.
— За какво намекваш?
— Преди малко съпругът ти заяви, че жените са непредсказуеми. — Той отпи от виното си. — С Пийбоди сме приятели. Повечето жени, които познавам, са мои клиентки или също са компаньонки.
— Внимавай с представителките на моя пол. Ако си прекалено сантиментален, ще ти се качат на главата и ще отровят живота ти.
— Вземам присърце приятелския ти съвет. И още нещо. — Той я потупа по коляното. — И аз те харесвам, лейтенант Захарче.
През нощта отново сънува кошмара. Навярно бе предизвикан от думите на Арина за окървавени ръце и неописуем ужас — подсъзнанието й реагираше против волята й.
Видя баща си да влиза в хотелската стая в Далас, където беше полярен студ. Ала въпреки студа я обля пот, като забеляза, че той е пил, но не е мъртво пиян, за да я остави на мира.
Изпусна ножа. Стомахът й се свиваше от глад, беше рискувала да си навлече гнева на пияницата, само и само да намери някаква храна… парченце сирене. Ножът се изплъзна от ръката й, сякаш изминаха дни, години, векове, докато с трясък падна на пода. Звукът беше толкова оглушителен, че отекна като ехо.
Баща й пристъпи към нея, лицето му се обагряше ту в кървавочервено, ту в бяло от светлинната реклама на отсрещната фасада.
Моля те недей, моля те недей, моля…
Стенеше и шепнеше, макар да знаеше, че молбите няма да й помогнат.
Той ще го прави отново и отново. Усеща болката от силната му плесница, стоварва се на пода като чувал с картофи, баща й се просва върху нея…
— Ив! Ив, успокой се! Не се страхувай! Аз съм до теб.
Дъхът сякаш изгаряше гърлото й, тя се мяташе в ръцете, които се опитваха да я задържат. Постепенно гласът на Рурк проникна в съзнанието й, подейства й успокояващо.
— Дръж се за мен, скъпа. Прегърни ме… точно така. — Притисна я до себе си и започна да я полюшва като разплакано дете, докато тя престана да трепери. — Не бой се, беше само лош сън.
— Не му позволявай да се върне.