— Няма. — Целуна я по челото и добави: — С мен си в безопасност.
На сутринта се събуди в прегръдките му. Кошмарът почти се бе заличил от съзнанието й.
Седма глава
Ив се постара да отиде на работа преди Пийбоди, като жертва цял час от съня си. Искаше й се да напише рапорта си и да изчезне преди помощничката й да се появи. Нямаше никакво желание да разговарят за Чарлс Мънро.
В общото помещение цареше необичайно оживление. През нощта на полицай Зено му се беше родила дъщеричка и той черпеше с понички. Ив побърза да си вземе от вкусните сладкиши, преди колегите й да се нахвърлят върху тях като хиени.
— Кой спечели облога за теглото на бебето? — попита с пълна уста.
— Аз! — усмихна се Бакстър и отхапа от поредната поничка с канела и с пълнеж от къпиново сладко. — Шестстотин и трийсет доларчета!
— Мамка му! Никога не печеля този облог. — За утешение тя си взе още една поничка и закачливо се усмихна на колегата си. Добрият стар Бакстър — понякога ставаше много досаден, но съвестно си изпълняваше задълженията, като обръщаше внимание дори на незначителните подробности. Тъкмо човекът, който й е необходим.
— Излезе ти късметът, драги.
— Ще получа награда за добра служба ли? Тъкмо съм хвърлил око на страхотна уредба, но не ми достига известна сума…
— Радвам се, че харесваш скъпите вещи, Бакстър — плесна го тя, — но днес наистина си късметлия. — Тя извади от чантата си дисковете с имената и адресите на зрителите, присъствали на кървавата премиера. — Получаваш голямата награда. На теб се падна честта да събереш информация за тези хора и да установиш дали някой е познавал Дрейко и е имал мотив да го убие. Включени са и хората от персонала на театъра, тъй че няма да се справиш сам. Организирай отряд детективи и униформени полицаи и започнете да разпитвате свидетелите. До края на седмицата трябва да извадите поне половината от списъка на заподозрените.
— Имаш чувство за хумор, Далас!
— Уитни ме упълномощи да възложа на някого тази отговорна задача. Избрах теб, Бакстър.
— Не може да бъде! Сигурно се шегуваш! — Той забели очи и отскочи като опарен, когато Ив постави дисковете на бюрото му. — Няма начин да ми пробуташ този кошмар, Далас!
— Мога и вече го направих. Внимавай, падат трохи от поничката. Не забравяй, че добрият полицай винаги поддържа образцова чистота на работното си място.
Усмихна се доволно и тръгна към канцеларията си, без да обръща внимание на ругатните по неин адрес.
Вратата беше отворена, дочуваше се шумолене. Ив притисна гръб към стената и стисна оръжието си. Най-сетне беше заварила на местопрестъплението крадеца на шоколадчета. Втурна се в канцеларията, заплашително размахвайки юмрук, и хвана за шията непознатия.
— Пипнах те, мръснико!
— Госпожо! — изхърка човекът, който беше толкова нисък и мършав, че приличаше на торба с кокали. Ив си каза, че спокойно може да го изхвърли през мъничкото прозорче. Така му се пада, задето краде шоколадчетата от чекмеджето й.
Притисна го към картотеката и извика:
— Ще ти прочета правата, обаче няма да ти послужат на мястото, където ще те изпратя.
— Повикайте лейтенант Далас! — изграчи той. — Повикайте лейтенант Далас!
Тя го обърна към себе си и видя облещените му очи зад очилата с голяма диоптър, каквито използват микрохирурзите.
— Аз съм Далас, долен крадец такъв!
— Аз съм… Божичко, задушавам се… аз съм Томджон Луис от отдела за поддържане на техническите устройства. Донесох новия ви компютър.
— Какви ги дрънкаш? Я ми дъхни! Ако си ял шоколадче, ще ти изтръгна езика и ще те удуша с него!
Човекът, който вече се задушаваше в желязната й хватка, събра последни сили, дъхна й и запъхтяно обясни:
— Хапнах си вафли и изпих един плодов сок. Не съм ял шоколадче, честна дума.
— Не си, но не е зле по-често да си миеш зъбите. Май спомена за нов компютър. Къде е?
— Ето го, на бюрото ви. Тъкмо се канех да го включа.
Без да изпуска нещастника, тя извърна глава, зяпна от изумление, захвърли Луис като мръсен парцал и се спусна към компютъра:
— Мой е! Мой!
— Да, лейтенант, ваш е.
Ив прегърна устройството, сякаш се страхуваше да не й го вземат, и процеди през зъби:
— Слушай, умнико, ако се подиграваш с мен, ще отхапя ушите ти и ще си приготвя задушено.
— Ето документите. — Младежът предпазливо извади от джоба си електронен бележник и набра кода. — Погледнете какво пише: „Лейтенант Далас. Отдел «Убийства». Компютър модел ХЕ–5000.“ Защо се учудвате? Нали сте подали заявка?
— Подадох я преди цели две години!
— По-добре късно отколкото никога, нали? — усмихна се той. — Желаете ли да го включа?