— Мръсникът не го заслужава — промълви тя. Толкова се беше вживяла, че изпитваше симпатия или ненавиждаше героите. — Тя се жертва заради него, преструва се, за да внуши на съдебните заседатели, че е безсрамна използвачка и безсърдечна мръсница. Влюбена е в него, а той е мекотело и негодник.
— Предполага се, че току-що го е предала. — Рурк шепнешком прекъсна тирадата й.
— Как не. Тя обърна нещата така, че обвинението да падне върху нея. Успя да отвлече вниманието на съдебните заседатели от истинския виновник. Свалям й шапка заради умния ход, само дето никаквецът не заслужава саможертвата й. Ще осъзнае ли тя заблудата си?
— Гледай и ще разбереш.
— Само ми кажи дали съм на прав път.
Рурк я целуна по страната:
— Не.
— Какво, излъгала ли съм се?
— Не, няма да ти отговоря, а ако продължаваш да бърбориш, ще пропуснеш важни подробности.
Ив се намръщи, ала все пак замълча и отново извърна поглед към сцената. Забели очи, когато обявиха Ленард Воул за невинен. „Такива са съдебните заседатели! — помисли си. — Не можеш да разчиташ на тях нито във въображаемия свят, нито в реалния. Ако журито се състоеше от дванайсетина некорумпирани полицаи, мръсникът щеше да си получи заслуженото!“ Понечи да сподели с Рурк горчивата си констатация, но отново впери поглед в сцената, където Кристин Воул си проби път през тълпата, готова да я линчува, и влезе в почти празната заседателна зала.
Доволно кимна, когато героинята призна пред адвоката на Воул, че е дала лъжливи показания:
— Знаела е, че е извършил престъплението и все пак излъга, за да го спаси. Каква глупачка! Той ще отърве кожата и ще я зареже. Помни ми думата. — Обърна се към Рурк, като го чу да се киска: — Защо се смееш?
— Мисля, че ако те познаваше многоуважаваната госпожа Кристи щеше да се възхити от теб.
— Тази пък коя е? Ш-ш-т! Ето го, идва. Погледни го как тържествува!
Ленард Воул прекоси съдебната зала. Вървеше с гордо вдигната глава, както подобава на човек, който току-що е получил оправдателна присъда, а под ръка водеше чернокоса жена с плътно прилепнала рокля. „Друга жена — каза си Ив. — Изобщо не съм изненадана.“ Изпита едновременно състрадание и гняв към Кристин, която се хвърли в прегръдките на Ленард и се опита да се притисне до него.
Наблюдаваше надменното му изражение, начина, по който отблъсна потресената Кристин, гнева на сър Уилфред. Безсъмнено актьорите бяха много талантливи, но точно тази развръзка беше очаквала. Внезапно на сцената се случи нещо, което я накара да скочи на крака и да възкликне:
— Да му се не види!
— Сядай, малката ми. — Рурк, който се забавляваше от реакцията й, я придърпа на стола, докато Кристин заби в сърцето на съпруга предател ножа, който бе сграбчила от масата с веществените доказателства.
— Да му се не види! — повтори Ив. — Не го очаквах. Тя го екзекутира!
Рурк си каза, че ако Агата Кристи наблюдаваше съпругата му, сигурно щеше да бъде поласкана от поведението й. Сър Уилфред дословно повтори думите на Ив, сетне сцената се изпълни с хора. Някой се скупчиха около „убития“ Воул, други хванаха Кристин.
— Нещо не е наред! — отново възкликна Ив, но този път възбудата й не бе предизвикана от завладяващото изпълнение на актьорите. Вкопчи се в перилото на ложата, без да откъсва поглед от проснатия човек. — Как да стигна до сцената?
— Скъпа, не се вживявай! Та това е само пиеса… Художествена измислица…
— В която наистина убиват някого! — прекъсна го тя. Рязко отмести стола и излезе от ложата, а Рурк видя как един от статистите, който бе коленичил до „убития“ Воул, се изправи и смаяно се втренчи в окървавената си длан. Скочи и хукна след съпругата си. Настигна я в коридора, хвана я под ръка и извика:
— Ще вземем асансьора. — Докато набираше кода, някаква жена нададе пронизителен писък.
— И това ли е в реда на нещата? Така ли завършва пиесата? — попита Ив, когато асансьорът се спусна надолу.
— Не.
Тя извади от елегантната си чантичка комуникатора и се свърза с полицейския отдел:
— Говори лейтенант Ив Далас. Спешно изпратете линейка в театър „Ню Глоуб“, намиращ се на ъгъла на Бродуей и Трийсет и осма улица. Още не знам какво е състоянието на ранения. — Тъкмо прибра комуникатора в чантата си, вратите на асансьора се плъзнаха встрани. Зад кулисите цареше истински хаос. Ив извика на съпруга си: — Заеми се с актьорите и сценичните работници. Постарай се да овладееш положението. Никой да не напуска сградата! Провери дали всички са налице!
— Разчитай на мен.
Ив си проби път през хората зад кулисите и се озова на сцената. За щастие някой се беше досетил да спусне завесата, но актьорите бяха изпаднали в истерия.