— Това е най-голямото ми желание.
— Добре. Свършвам след броени минути и изчезвам от полезрението ви. — Младежът побърза да се пъхне под бюрото.
— Що за идиотско име е Томджон?
— Така се казвам, лейтенант. Наръчникът за използване на компютъра е в тази кутия.
Ив презрително изсумтя:
— Не ми е необходим. У дома имам същия модел.
— Бива си го. Щом го включа към главния компютър, трябва само да прехвърлим кода и информацията, съдържаща се на хард диска на предишната ви машина. Ще ми отнеме максимум половин час.
— Ще почакам. — Тя погледна омразния стар компютър, който толкова често беше „наказвала“ с юмруци заради мудността и капризите му. — А тази антика какво ще я правим?
— Ако желаете, ще ви помогна да го изхвърлим за рециклиране.
— Добре… не, компютърът ми трябва! Искам да го занеса у дома. — Внезапно бе решила да устрои ритуално унищожаване на омразния компютър. Дано да му причини същите страдания, на които я бе подлагал години наред.
— Както желаете. — Младежът се поокуражи от дружелюбния й тон и започна да си подсвирква. — Този модел е истинска антика. Да се чуди човек как изобщо сте работили с него.
Вместо да отговори, тя гърлено изръмжа.
След час Пийбоди влезе в канцеларията и завари началничката си усмихната до уши.
— Хей, Пийбоди, виж какво ни донесе Дядо Коледа.
— Брей! — възхитено възкликна помощничката й и огледа компютъра. — Истински красавец!
— Най-сетне го получих. Новият ми приятел Томджон Луис го включи към мрежата и… още не мога да повярвам, че ми се подчинява, Пийбоди! Прави всичко каквото му наредя.
— Радвам се, лейтенант. Пожелавам ви дълги години щастлива съвместна работа.
— Приключихме с веселата част — заяви Ив, взе чашата си и направи знак на Пийбоди да си поръча кафе. — Снощи обискирах апартамента на Дрейко.
— Не знаех, че възнамерявате да посетите хотела. Щях да ви придружа.
— Присъствието ти не беше наложително — промърмори Ив и си представи какъв скандал щеше да избухне, ако помощничката й бе видяла Чарлс Мънро в жилището на Арина. — Открих наркотици, включително „див заек“.
— Какъв гадняр е бил този човек.
— Имаш право. Намерих и най-различни приспособления, закупени от секс магазин. Не ми е ясно предназначението на някои от тях, макар че имам известни познания в тази област. Дрейко е притежавал и богата колекция от видео дискове. Повечето са със записи на сексуалните му подвизи.
— Значи е бил наркоман и сексманиак.
— Притежаването на онези… уреди и на дисковете не е толкова странно, но фактът, че е пробутвал на партньорките си „див заек“, говори, че Дрейко е бил сексуално извратен. Това може да бъде мотив за убийството му. Всъщност мотивите вече се трупат като привърженици на „Свободна ера“ на протестен митинг. Извинявай, не исках да те засегна.
— Не съм от докачливите.
— Онзи, който е организирал убийството на нашия приятел, го е сторил от амбиция, за да се облагодетелства заради секс или наркотици. Да не забравяме жените, които Дрейко е захвърлял като носни кърпички, както и факта, че всеки негов колега или познат го е ненавиждал. Доставяло му е удоволствие да преследва представителките на нашия пол и да се подиграва с чувствата им. Бил е пристрастен към дрогара и толкова заядлив, че познатите му тайно са мечтаели да изтръгнат червата му и да го обесят на тях. Което означава, че трудно ще стесним кръга на заподозрените. — Тя се настани по-удобно на стола. — Снощи започнах съпоставка на информацията за всеки зрител или служител в театъра и вероятността за организиране на престъплението. Доста напреднах. Ще ти прехвърля данните, за да продължиш вместо мен. Уговорих с доктор Майра да ме приеме. Надявам се с нейна помощ да отхвърлим подозрението от много хора. В единайсет ще проведем съвещание с нашите приятели от отдела за електронно обработване на информацията.
— А следобед ще разпитвате свидетелите.
— Разчитам на теб. Ще се върна най-късно след два часа. — Тя стана и заобиколи бюрото. — Ако случайно се забавя, обади се на тъпака Дики от лабораторията и го притисни да побърза с резултатите от анализа на наркотика, който му изпратих сутринта.
— С удоволствие. Как да действам — да му предложа ли подкуп или да го заплаша?
— Откога работиш с мен, Пийбоди?
— Скоро ще стане година, лейтенант.
Ив кимна:
— Достатъчно дълго. Сама прецени как да постъпиш.
Кабинетът на доктор Майра бе съвсем различен от другите помещения в централното полицейско управление, които напомняха на гъмжащи мравуняци или на кошери, пълни с жужащи пчели. В „покоите“ на психиатърката цареше тишина, помещението приличаше на оазис сред пустинята, особено ако човек не знае какво го очаква зад вратата на лабораторията за психични тестове. Ив обаче беше преживяла ужасяващото изпитание и се надяваше никога повече да не бъде подложена на него.