Осма глава
— Като вземем предвид психологическия профил на убиеца, който е съставила доктор Майра, подозрението пада върху някой от актьорите — заяви Ив. — Или върху човек, който желае или някога е искал да играе на сцената.
— Заподозрени колкото щеш. — Фийни протегна краката си. — Актьорите, изпълняващи главните роли, дубльорите, участващите в епизодичните роли… Повече от трийсет души. Ако прибавим към тях хората от персонала с неосъществени актьорски амбиции, броят им ще нарасне поне двойно.
— Да си разделим работата — предложи Ив. — Ще елиминираме онези, които нямат мотив да убият господин Дрейко, както посъветвах Бакстър да процедира със зрителите.
Фийни иронично се усмихна:
— Протестните му викове се чуха чак до тук.
— В такъв случай да приключваме съвещанието. Нямаме време за губене — продължи Ив, сякаш не беше чула забележката му. — Най-първостепенната ни задача е да разберем в какви отношения са били заподозрените с Дрейко, къде се е намирал всеки от тях по време на последното действие. После ще отведем в управлението хората, които са имали зъб на нашия приятел и ще ги подложим на кръстосан разпит.
Макнаб се размърда на стола и се обади:
— Не бива напълно да изключваме възможността убийството да е замислено от човек, който онази вечер е бил сред публиката. Някой, който е познавал Дрейко и е знаел подробности от „кухнята“ на театъра. Дори Бакстър и екипът да работят денонощно и без почивен ден, ще изминат седмици, докато изслушат показанията на зрителите и елиминират онези, които са извън всякакво подозрение…
— Нямаме толкова време — прекъсна го Ив. — Разследваме убийството на прочута личност. Представителите на медиите буквално ще обсадят Кулата. — „Кулата“ ченгетата наричаха сградата, където бе канцеларията на началника на полицията. — Това означава, че и шефът ще ни притисне и то много скоро. Ще изслушваме показанията на онези хора от публиката, които Бакстър прецени като потенциални врагове на Дрейко, докато сведем до минимум заподозрените. Междувременно ще съсредоточим вниманието си върху актьорите.
Тя се приближи до таблото, на което бяха прикрепени снимки, направени на местопрестъплението, таблици, показващи степента на вероятност един или друг човек да е замесен в престъплението, биографични данни за членовете на трупата.
— Убийството не е резултат на нелепа случайност, а е грижливо планирано… и поставено като театрална пиеса. Разполагаме с видеозапис на случилото се. Ще ви раздам дискове със запис. Всеки от нас ще изгледа пиесата толкова пъти, че да научи наизуст репликите и движенията на актьорите. Който и да е човекът, замислил престъплението, за него това е само игра… игра със закона. И раздаване на правосъдие.
Фийни извади от джоба си пакетче със захаросани бадеми и отбеляза:
— Ясно е, че никой не е обичал Дрейко.
— Тогава трябва да открием кой е изпитвал най-силна омраза към него.
Момчето се казваше Ралф и изглеждаше едновременно изплашено и възбудено. Носеше кафявата униформа на пазач и овехтяло яке с емблемата на „янките“. Рурк се помисли, че младежът е подстриган лошо или пък че прическата му е според последната мода. Дълги кичури от тъмната му коса се спускаха като завеса пред очите му и той непрекъснато ги подухваше.
— Не предполагах, че и вие ще дойдете, сър. — Очевидно Ралф беше възбуден от срещата с легендарния Рурк, за когото се знаеше, че е сред най-богатите хора на света. — Наредено ми е да съобщавам за всяка нередност и ако забележа нещо подозрително. Като видях, че вратата на служебния вход е отключена, реших веднага да вдигна тревога.
— Постъпил си правилно. Влизал ли си в театъра?
— Ами… — Не му се щеше да признае, че се е изплашил. — Понечих да вляза, после забелязах, че лампите в коридора са включени. Помислих си, че е по-добре да остана отвън и да охранявам входа.
— Добре си направил. — Рурк приклекна, разгледа ключалките, сетне вдигна поглед към охранителната камера. — Лампичката не светеше — знак, че камерата не работи. — Винаги ли работиш сам?
— Не, сър. Обаче сега театърът е затворен заради убийството, та нямаме толкова работа. Шефът ни събра и попита има ли доброволец, който да почисти поне баните и тоалетните. Нали разбирате, като се случи… онова нещо, на никого от персонала не му беше до чистене. Шефът рече, че от полицията са разрешили да влизаме в сградата, защото вече били приключили с огледа.
— Точно така — промърмори Рурк. Сутринта го бяха информирали, че достъпът до определени помещения в театъра още е забранен.
— Наредиха ни в никакъв случай да не преминаваме загражденията, поставени от ченгетата. Шефът предупреди, че който ги докосне, ще бъде ударен от ток.