— Точно така.
— Затуй трябваше да почистя само тоалетните. Писах се доброволец, защото ми трябват пари, нали разбирате.
— Да. — Рурк се изправи и се усмихна на младежа. — Много добре знам какво е да нямаш пари. Е, приятелю… името ти е Ралф, нали така? Да влезем и да проверим какво се е случило.
— Добре… — Ралф прекрачи прага и колебливо изрече: — Казват, че убиецът винаги се връща на местопрестъплението.
— Нима? — разсеяно промърмори Рурк и се огледа. — Още си много млад, но с течение на времето ще разбереш, че много малко неща се случват винаги. Но този път многознайковците може би имат право.
Помещенията, отвъд преддверието тънеха в мрак, но откъм стълбите, водещи към сцената, се процеждаше светлина. Рурк заслиза по стълбището и пъхна ръка в джоба си, където беше пъхнал шокова палка, забранена за цивилни лица. Искаше да бъде подготвен, ако му се наложи да преследва човека, който е проникнал чрез взлом в сградата.
Тръгна към мястото, откъдето идваше светлината. Долови вонята на алкохол и някаква особена миризма… миризмата на смърт.
— Май този път теорията на многознайковците ще се окаже правилна — промълви.
— Мамка му! Божичко! — запелтечи Ралф и се облещи, като видя какво виси от напречната греда. — Ама… това човек ли е?
— Било е човек. Слушай, не се срамувай, че ти се повдига. Но ако решиш да повръщаш, бягай далеч от мен.
— А?
Рурк се обърна. Младежът беше пребледнял като мъртвец, очите му бяха изцъклени. Рурк го хвана за рамото и нареди:
— Наведи глава, дишай дълбоко. Точно така, синко. Ще ти мине. — Извърна се и се приближи до обесения. — Горкият глупак! — промърмори, извади джобния си видеотелефон и се свърза със съпругата си.
— Далас слуша. Какво? Виж, нямам време за разговори. Затънала съм до шия в работа.
— А пък пред мен е човек с прекършена шия. Веднага ела в театъра, лейтенант. Тук има мъртвец.
Полицейската процедура трябваше да бъде спазена, макар че трупът бе намерен от съпруга на детективката, ръководеща разследването.
— Можеш ли да го идентифицираш? — обърна се Ив към Рурк и направи знак на Пийбоди да заснеме с видеокамера местопрестъплението.
— Името му с Куим. Лайнъс Куим. След като ти се обадих, проверих в картотеката на „Личен състав“. Бил е шеф на сценичните работници. Петдесет и шестгодишен, разведен, няма деца. Живеел е на Седма улица.
— Ти познаваше ли го?
— Не.
— Добре, отдръпни се. Пийбоди, намери някаква стълба. Не искам да се изкачвам по тази, преди да са дошли „метачите“. Кой е този младеж? — попита тя Рурк.
— Ралф Бидън. Чистач е в театъра. Днес е трябвало да работи сам, но като видял, че служебният вход е отключен, вдигнал тревога.
— В колко часа е било това? — попита Ив, докато оглеждаше падналата стълба, под която блестяха стъкълца от счупената бутилка.
Рурк още веднъж огледа мъртвеца, извади бележника си и отговори:
— Ралф се е обадил на началника си в… единайсет часа и двадесет и три минути. След шест минути се свързаха с мен, точно в дванайсет бях пред театъра. Достатъчно точен ли съм, лейтенант?
Тонът му подсказваше, че е разгневен. Рязко се обърна и пое малката стълба от Пийбоди. Ив се намръщи, но продължи да го разпитва:
— Като влязохте с младежа, докоснахте ли нещо?
— Знам, че не бива да се докосва нищо на местопрестъплението — заяви Рурк, докато наместваше стълбата под обесения. — Не напразно съм женен за полицейска служителка.
Ив го изгледа накриво, преметна през рамо чантичката с приборите и се изкачи по стълбата.
Смъртта чрез обесване причинява големи страдания на жертвата. Очите на мъртвеца сякаш всеки момент щяха да изхвръкнат от орбитите си, лицето му беше тъмномораво. „Сигурно е около шейсет килограма — помисли си Ив. — Ако беше по-тежък, вратът му е щял да се прекърши веднага.“
Ала този човек беше умрял мъчително и толкова бавно, че е имал време да разбере какво се случва с него и напразно да се опитва да разхлаби примката.
Тя напръска дланите си със специалния спрей и взе листчето хартия, затъкнато в колана му.
— Сложи го в пликче за веществени доказателства, Пийбоди.
— Слушам, лейтенант. Самоубил се е, нали?
— Ченгетата, които правят прибързани заключения, по-късно горчиво съжаляват. Повикай екипа за оглед и се обади на съдебния лекар.
Пийбоди се изчерви и побърза да извади комуникатора си.
Ив включи записващото устройство и продиктува предполагаемото време, когато е настъпила смъртта. Огледа възела на примката и се обърна към помощничката си: