Свидетел в смъртта

— Защо смяташ, че човекът се е самоубил, полицай Пийбоди?

— Ами… обесил се е, което е „традиционен метод“ за самоубийство. Налице са предсмъртно писмо, счупена бутилка, която очевидно е съдържала алкохол, и само една чаша. Няма следи от борба или насилие…

— Първо, векове наред обесването е било традиционен метод за екзекутиране. Второ, нямаме доказателства, че този е написал бележката, която открихме затъкната в колана му. Трето, докато не извършим оглед на трупа, не можем да сме сигурни, че няма следи от насилие. И това не е всичко — продължи Ив, докато слизаше по стълбата. — Известни са случаи, когато жертвата е била принудена сама да нахлузи примката на шията си.

— Да, лейтенант.

— На пръв поглед изглежда, че човекът се е самоубил. Но ние не бива да се осланяме на предположения, а да извършим оглед, да заснемем трупа и мястото, на което сме го открили, да съберем веществени доказателства и едва тогава да правим заключения. — Тя се огледа. — Дошъл е в театъра, макар да е знаел, че достъпът е забранен. Изпил е чаша алкохол, написал е кратка бележка, прилежно е направил примка, здраво е привързал въжето, качил се е на стълбата и я е ритнал. Как мислиш, така ли постъпват самоубийците? Действията му ми се струват някак… планирани, не импулсивни.

— Какво ви смущава, лейтенант? Много хора се самоубиват на работното си място.

— В случая става въпрос за конкретна личност, Пийбоди. Уточни защо мислиш, че сам е посегнал на живота си.

— Ако наистина е виновен за смъртта на Дрейко, вероятно е изпитвал силни угризения на съвестта. Разкаял се е заради извършеното престъпление и е решил да се самоубие на същото място, където е загинал актьорът.

— Напрегни си мозъка, Пийбоди. Спомни си, че онзи, който е организирал убийството на Дрейко, е бил пресметлив и безскрупулен, готов да рискува. Но в никакъв случай не е страдал от угризения на съвестта. Обяснението ти е, меко казано, неправдоподобно — скастри я Ив и тръгна към Ралф, който мълчаливо седеше в ъгъла. Още беше блед като платно.

— Ужасно се изложих — промърмори Пийбоди и тежко въздъхна. Срамуваше се, че са й направили забележка пред Рурк. — Началничката май си изкара яда на мен.

— Разгневена е, но не на теб — опита се да я утеши Рурк. — Нито на мен. — Погледна към обесения и си каза, че разбира чувствата на съпругата си. — Мрази смъртта и се смята за отговорна, когато не успява да я предотврати.

— Обаче винаги казва, че не бива да приемаме смъртта твърде лично.

— Така е — промълви той, докато наблюдаваше Ив, която седна така, че да закрие мъртвеца от погледа на Ралф.

Беше търпелив, умееше да изчаква подходящия момент. Знаеше, че Ив ще го потърси ако не за друго, то да се увери, че не се е намесил в работата й.

Седна в ъгъла на сцената, на която още бяха декорите от последното действие на пиесата, разиграващо се в съдебната зала. „Неподходяща обстановка за човек с моето минало“ — помисли си, иронично се усмихна и извади джобния си компютър, за да провери последните борсови котировки на многобройните си предприятия.

Беше включил сценичното осветление и когато Ив го откри под светлината на синия прожектор, й се стори красив и прелъстителен като ангел на злото.

— Изглеждаш точно на мястото си. Колко пъти си заставал на подсъдимата скамейка?

— Моля? — Той иронично повдигна вежди. — Виждала си досието ми — чист съм като изворна вода, никога не съм бил арестуван.

— Виждала съм досието, което умело си подправил, приятелю. Изкарал си се по-голям светец от папата.

— Лейтенант, това е сериозно обвинение — промълви той и закачливо се усмихна. — Истината е, че никога не съм бил обвиняван в криминално деяние. Как е младежът?

— Кой младеж? А, Ралф ли? Накарах двама полицаи да го придружат до дома му, защото трепереше като лист и не бе в състояние да отговаря на въпросите ми. Освен това не може да ми бъде полезен, тъй като не знае нищо. Предполагам, че като се поокопити от стреса, ще се представи пред приятелите си като герой и ще им разказва как е съдействал на полицията.

— Имаш право. Добре познаваш човешката природа. А как се чувства нашата Пийбоди?

— Как трябва да се чувства?

— Добра преподавателка си, лейтенант, но си и доста нетактична и безкомпромисна. Питам се дали помощничката ти скоро ще забрави как я наряза и то пред мен.

— Сто пъти е казвала, че мечтае да стане детектив към отдел „Убийства“. Трябва да се научи да действа без предубеждения и да не прави прибързани заключения. Едно от най-важните правила в нашата работа е да не приемаш очевидното за чиста монета. Мислиш ли, че Фийни не ме е „удрял през пръстите“, докато ме обучаваше?