— Сигурно те е скастрял, но ти не си му оставала длъжна.
— Намекваш, че съм твърдоглава, така ли? Знай, че това не ме обижда. Сигурна съм, че Пийбоди ще вземе под внимание забележката и следващия път няма да допусне същата грешка. Амбициозна е и мрази провалите.
Той нежно докосна страната й:
— Съгласен съм с теб. Защо мислиш, че Куим е бил убит?
— Още не съм сигурна. Ще изчакам заключението на съдебния лекар.
— Не ме интересува мнението на патолога, а твоето.
Лицето й се изкриви от гняв, тя стисна зъби и пъхна ръце в джобовете си. Помълча една-две секунди, после отговори:
— Онова, което преди малко видяхме, за мен е като плесница. Някой е инсценирал самоубийство с надеждата, че ще се хвана на въдицата. Сигурно ме смята за кръгла глупачка.
Рурк широко се усмихна:
— Напротив. Престъпникът знае, че си надарена с остър ум и е положил много усилия с инсценировката чак до бутилката, която със сигурност е съдържала алкохолна напитка, която Куим сам е приготвял.
— Огледах шкафчето му и усетих миризмата на долнопробен алкохол. Наистина е държал там бутилката. Какво ли е знаел? Бил е началник на сценичните работници, което означава, че би трябвало да знае кога кой актьор излиза на сцената, кога се сменят декорите.
— Да, сигурно това е влизало в задълженията му.
— Какво ли е знаел? — повтори тя. — Какво е видял, какво си е помислил? Заради какво са го убили? Водил си е записки в това бележниче. Почеркът, с който е написано предсмъртното послание, изглежда същият. Ако съдебният лекар не констатира следи от насилие, най-вероятно ще даде заключение, че Куим се е самоубил.
Рурк се изправи:
— Сигурно ще работиш до късно.
— Така изглежда.
— Гледай да хапнеш още нещо освен шоколадче.
Тя гневно стисна устни, сетне промърмори:
— Някой отново е откраднал шоколадчетата ми.
— Да му изсъхнат ръцете дано. — Рурк нежно я целуна по челото. — Ще се видим у дома.
Ако представата на Ив, че актьорите и хората, свързани с театъра, живеят бохемски, но в разкош, беше разклатена след посещението в апартамента на Майкъл Проктър, то мизерното жилище на Лайнъс Куим окончателно разби илюзиите й.
— Какъв вертеп! — възкликна тя, като огледа стаичката в сутерена. Решетки препречваха двете тесни прозорчета с мръсни стъкла и в помещението почти не проникваше дневната светлина. За сметка на това шумът от уличното движение се разнасяше денонощно, подът се тресеше, тъй като под сградата се намираше тунелът на метрото.
Ив нареди на осветлението да се включи, при което светна една-единствена слаба крушка, обвита с паяжини. Тя машинално пъхна ръце в джобовете си. Макар че навън духаше леден вятър, в сутеренната стаичка беше по-студено отколкото на улицата. Миришеше на пот, на прах и на вкисната храна.
— Каква заплата е получавал? — обърна се към помощничката си.
Пийбоди извади джобния си компютър и направи справка.
— Според таблицата на профсъюзите хората с неговата професия получават по осемстотин и петдесет долара на представление плюс допълнително възнаграждение за извънреден труд. От тази сума профсъюзът удържа двайсет и пет процента за пенсионния фонд, за здравната осигуровка и за какво ли не, но все пак нашият приятел е получавал триста хиляди годишно.
— А е живял почти като бездомник. Следователно е пилеел парите си с лека ръка или ги е спестявал. — Прекоси стаята и се приближи до паянтовата маса, върху която стоеше компютърът. — Тази машина е по-архаична дори от допотопния ми служебен компютър, от който наскоро се отървах. — Тя нареди на устройството да се включи.
Компютърът издаде хъркащ звук, сетне мониторът просветна.
— Искам информация за финансовото състояние на Лайнъс Куим.
СЪОБЩЕТЕ ПАРОЛАТА.
— Ще ти дам аз една парола! — Ив удари с юмрук устройството, сетне съобщи какъв чин има и продиктува номера на полицейската си значка.
ЗАКОНЪТ ЗА ЗАЩИТА НА ЧАСТНИТЕ ЛИЦА ЗАБРАНЯВА ДОСТЪПА ДО ЖЕЛАНАТА ИНФОРМАЦИЯ. СЪОБЩЕТЕ ПАРОЛАТА…
— Пийбоди, вразуми този твърдоглавец! — Тя обърна гръб на компютъра и едно по едно извади чекмеджетата на малкия скрин. — Програми за футболни мачове — промърмори, докато помощничката й се опитваше да умилостиви компютъра. — И куп бележници. Нашият приятел си е падал по хазарта, ето къде е отивала заплатата му. Записвал е всичко в две графи — печалби и загуби. Загубите са повече от печалбите, но общо взето е залагал малки суми. — Като видя съдържанието на второто чекмедже, изумено възкликна: — Да му се не надяваш! Пълно е с брошури за пътешествия до тропически острови. Пийбоди, после ще се заемем с информацията за финансовото му състояние. Провери дали е правил запитване за екскурзия до Таити.