Отвори дрешника, видя няколко ризи и пребърка джобовете им, провери дали има нещо скрито в двата чифта обувки. Направи й впечатление липсата на лични вещи — например писма, снимки или дискове — налице бяха само гъсто изписаните бележници. Дрехите, които откри, бяха старомодни и износени, а единственият костюм сигурно никога не беше гладен. В шкафчетата имаше само няколко пакетчета сухи супи, няколко бутилки с долнокачествен алкохол и голям, запечатан плик със соев чипс.
Ив взе плика и замислено го огледа:
— Защо човек, който очевидно е стиснат, ще даде толкова много пари за чипс, а после ще се обеси, без дори да отвори плика?
— Може би е изпаднал в депресия. Някои хора изпитват отвращение към храната, когато са потиснати. Аз пък се нахвърлям на най-калоричните продукти.
— Струва ми се, че снощи не е пропуснал вечерята, нито пък тази сутрин закуската. Смятам, че това ще се потвърди след аутопсията. Засега съдя само по препълненото рециклиращо устройство за смет. — Тя с отвращение извади от процепа празен плик. — Опаковка от соев чипс. Навярно я е изхвърлил вчера, но не е пропуснал да се запаси с голям пакет за следващото „здравословно хранене“. В хладилника се изстудява бутилка с любимото му питие, в шкафа има още две.
— Може би… Страхотно попадение, лейтенант. — Пийбоди се втренчи в монитора. — Последния път, когато е използвал компютъра, е искал информация за Таити: фотографии на туристическите забележителности, подробности за климата на острова. — В този момент се разнесе екзотична музика, изпълнявана предимно на ударни инструменти. — Интересувал се е и от полуголите танцьорки.
— Защо ли един бедняк ще поръчва брошури за екскурзии до далечни острови? — разсъждаваше на глас Ив, докато наблюдаваше как танцьорките кършат снаги в някакъв дивашки танц. — Компютър, искам данните от последната справка, която си правил за начините за пътуване до Таити и за цената на билета.
РАБОТЯ… ПОСЛЕДНОТО ЗАПИТВАНЕ Е НАПРАВЕНО В ШЕСТ И ТРИЙСЕТ И ПЕТ НА 28 МАРТ 2059 ГОДИНА ОТ ЛАЙНЪС КУИМ. ИНФОРМАЦИЯТА ГЛАСИ: АЕРОЛИНИЯ „РУРК“ ПРЕДЛАГА НА КЛИЕНТИТЕ СИ ЕЖЕДНЕВНИ ДИРЕКТНИ ПОЛЕТИ…
— Естествено — кисело отбеляза Ив и нареди на компютъра временно да прекъсне. — Как ти се струва? Тази сутрин Куим е проучвал как най-бързо да стигне до Таити. По нищо не личи, че е изпитвал угризения на съвестта или е бил потиснат. Компютър, искам сведения за паспорта и визите на Лайнъс Куим.
РАБОТЯ… ЛАЙНЪС КУИМ: МОЛБА ЗА ИЗДАВАНЕ НА ПАСПОРТ, ПОДАДЕНА В ЧЕТИРИНАЙСЕТ ЧАСА НА 26 МАРТ 2059 ГОДИНА.
— Отивал си на пътешествие, Лайнъс, нали? — Тя отстъпи назад и промълви: — Какво си видял? Какво си узнал? И кого си изнудвал, та да си позволиш екскурзията до острова? Пийбоди, трябва да занесем този компютър на Фийни.
Елайза Ротчайлд играеше на сцената от шестмесечна възраст, когато бе дебютирала в ролята на ревливо бебе, подлудяващо родителите си. Пиесата — ситуационна комедия — се беше провалила, ала критиците бяха влюбени в Елайза.
Амбициозната й майка непрекъснато я водеше на прослушвания и момиченцето обикновено получаваше ролите. Когато навърши десет години, Елайза вече беше участвала в няколко филма и много театрални постановки. На двайсет вече беше известна актриса, изпълняваща специфични роли, носителка бе на много награди, притежаваше къщи на три континента и беше загърбила един нещастен брак.
Когато стана четиридесетгодишна, толкова дълго бе играла на сцената, че беше омръзнала и на публиката, и на продуцентите. За да си спести унижението да я обявят за „изхабена“, тя провъзгласи, че се пенсионира и следващите десет години се отдаде на пътешествия и на устройване на пищни тържества, опитвайки се да прогони ужасяващата скука.
Когато й предложиха ролята на досадната медицинска сестра госпожица Плимсъл в сценичната постановка на „Свидетел на обвинението“, тя заяви, че ще си помисли и не прие веднага, макар че щом остана сама се разплака от облекчение и от радост. Обичаше театъра повече от всичко на света.
Като видя на монитора на охранителната система пристигането на полицейската служителка, тя се подготви да изиграе поредната си роля както подобава.
Сама отвори външната врата, а Ив видя привлекателна жена, която не се опитва да скрие възрастта си. Червеникавата й коса беше прошарена, около лешниковите й очи се виждаха бръчици. Беше ниска и набита и прикриваше пълнотата си с туника и широк панталон. Здрависа се с посетителките, при което разкошните й пръстени проблеснаха, усмихна се студено и ги покани да влязат.