Потрепери и отново седна.
— Някой ни избива един по един. — Очите й вече не блестяха от възбуда, не се усмихваше, а изглеждаше разтревожена. — Има още една пиеса от покойната Агата Кристи, лейтенант. Нарича се „Не остана нито едно“ и е драматургичен вариант на романа „Десет негърчета“. Десет души, които са свързани по някакъв начин, биват избивани един по един. Нямам намерение да играя в тази пиеса. Трябва да заловите престъпника.
— Точно това възнамерявам да направя. Познавате ли някого, който да ви има зъб, госпожице Ротчайлд?
— Не! Не. Разбира се, имам врагове, но едва ли ме мразят толкова, че да посегнат на живота ми. Но помнете ми думата че ще има още едно убийство. Ние, актьорите, сме суеверни и вярваме в поверията. Ще загине още един човек, ако не предотвратите смъртта му.
В този момент се позвъни и на монитора грейна усмихнатото лице на портиера:
— Госпожица Ландсдаун е тук. Ще я приемете ли?
— В момента съм заета… — каза актрисата.
Ив я прекъсна:
— Помолете я да се качи.
— Аз… — Елайза приглади косата си. — Да, ще я приема.
— Карли често ли ви гостува?
— Не. Разбира се, няколко пъти е идвала у дома. Обичам да устройвам празненства. Като се замисля, тя за пръв път идва без покана. Изобщо не съм в настроение да разговарям с нея.
— Но на мен ми се иска да я поразпитам. Почакайте, аз ще отворя — добави, когато на вратата се позвъни. За миг разгледа на монитора лицето на неканената гостенка. Госпожица Ландсдаун изглеждаше напрегната и разтревожена. Като видя Ив на прага, се стресна, но веднага се овладя:
— Лейтенант, не предполагах, че ще ви заваря тук. Очевидно на Елайза не й е до гости.
— Напротив, влезте. Тъкмо възнамерявах да ви търся за допълнителни показания.
— Жалко, че не си нося адвокат в джоба — подхвърли Карли и влезе в апартамента. — Излязох да напазарувам и реших да се отбия. — Забеляза как Ив огледа празните й ръце и побърза да добави: — Помолих да занесат покупките у дома. Не обичам да нося пълни чанти. Здравей, скъпа Елайза. — Прегърна колежката си и двете си размениха целувки, без устните им да докоснат страните им. — Не знаех, че си поканила на гости представителките на нюйоркската полиция. Ако ви преча, веднага си тръгвам.
— Не, остани. — Елайза се вкопчи в рамото й. — Лейтенант Далас току-що ми съобщи, че Лайнъс Куим е мъртъв.
— Зная. — Тя се обърна и хвана под ръка по-възрастната жена. — Научих новината от телевизията.
— Нали сте били на пазар — намеси се Ив.
— Така е — кимна Карли. — Някакъв мъж гледаше новините по портативния си телевизор, докато съпругата му пробваше екип след екип на щанда за спортни стоки. Чух името на Куим, загледах се и разбрах какво се е случило. — Притисна ръка до гърдите си, сякаш се опитваше да се овладее. — Честно казано, изпаднах в паника и тъй като се намирах наблизо, реших да се отбия. Искаше ми се да поговоря с някого, който ще разбере…
— Какво? — обади се Ив.
— Ами… В репортажа се казваше, че смъртта на Куим била свързана с убийството на Ричард, което е неправдоподобно. Дрейко дори не забелязваше хората от персонала. Не се замисляше кой сменя декорите и кой отговаря за осветлението — според него всичко ставаше като по магия. Освен когато възникнеше проблем. Тогава ругаеше персонала, дори налиташе на бой. Куим обаче никога не е допускал провал, затова съм сигурна, че Ричард дори не е подозирал за съществуването му. Каква връзка може да има между смъртта на двамата?
— Но вие сте го познавали.
— Разбира се. Знам, че за мъртвите не се говори лошо, но от този човечец тръпки ме побиваха. — Тя наистина потрепери, после се обърна към домакинята: — Скъпа, дано не ме помислиш за много нахална, но умирам за едно питие.
— И на мен ще ми дойде добре — отсече Елайза и позвъни за дроида камериер.
— Видяхте ли Куим онази вечер? — попита Ив. — Забелязахте ли нещо необичайно?
— Не. Както обикновено беше намръщен, но си гледаше работата.
— Разговаряхте ли с него?
— Може би сме разменили няколко думи. Не си спомням… За мен водка с лед — обърна се тя към дроида. — Двойна.
— Не бяхте толкова разстроена, когато Дрейко беше убит и то пред очите ви — подхвърли Ив.
— Известни са ми поне дузина причини, поради което мнозина биха желали смъртта на Ричард — отсече Карли.