— Вие също сте имали причини да го мразите.
— Вярно е. — Тя взе чашата от дроида и отпи голяма глътка. — Не отричам, че му имах зъб. Но случилото се с Куим е… различно. Искам да знам дали наистина има нещо общо между убийството на Дрейко и смъртта на Лайнъс Куим. Защото ако е вярно, животът на всекиго от трупата е в опасност.
— Нещастията се случват по тройки — прочувствено заяви Елайза.
— Благодаря, скъпа. Много ме успокои. — Карли пресуши на един дъх чашата си.
— Тези хора не са с всичкия си — заяви Ив, докато шофираше обратно към полицейското управление. — Убиват техен колега пред очите им, а те пет пари не дават. Но излизат от релси само защото се е обесил някакъв служител от персоната. — Тя включи видеотелефона и се свърза с Фийни.
— През последните четирийсет и осем часа никой не е търсил Лайнъс Куим и той не се е обаждал на никого. По принцип не е разговарял много-много по видеотелефона — обясни ирландецът. — Два пъти седмично се е свързвал с букмейкъра си и е залагал, но в границите на закона.
— Кажи ми нещо интересно, че започвам да се унасям.
— Запазил е самолетен билет бизнес класа за Таити, но не го е платил. Еднопосочен билет за полета след една седмица. Запазил е и луксозен апартамент в курортното селище на острова, като е казал, че ще прекара там цял месец. Освен това е разговарял с представител на агенция за недвижими имоти и заявил, че иска да купи къща на брега на океана за около два милиона. Проверих в банката — спестяванията му възлизат на около петстотин хиляди и са щели да стигнат само за самолетния билет и за наема на луксозния апартамент.
— Значи е очаквал да получи тлъста сума.
— Или е бил невероятен мечтател. Друг път не се е случвало да се интересува от скъпи хотели и имоти, както и от пътувания до екзотични острови, иначе бих допуснал, че това му е било хоби.
— Изнудването на убиец може да ти осигури солидна сума.
— Или пък примка на шията — допълни Фийни.
— Имаш право. Отивам в моргата да тормозя Морис.
— В това отношение си несравнима — заяде се ирландецът, а тя побърза да прекъсне връзката.
Девета глава
— О, лейтенант Далас ме е удостоила с посещение! — Тъмните очи на шефа на клиничната лаборатория проблясваха иззад очилата за микрохирургия. Веждите му бяха като два триъгълника. На лявата имаше мъничка сребърна обица. Той щракна с пръсти и протегна ръката си, която беше напръскана със спрей, заместващ хирургическите ръкавици. Асистентът му се намръщи и пусна в дланта му двайсетдоларов жетон. — Далас, никога не си ме разочаровала. А ти, Рочински, запомни едно — никога не залагай срещу банката. — Широко се усмихна и пусна жетона в джоба на отровно зеления си гащеризон.
— Изглежда, че си спечелил някакъв облог — отбеляза Ив.
— Вярно е. Обзаложих се с колегата, че ще се появиш в нашия щастлив дом преди пет следобед.
— Приятно е да разбереш, че хората познават и кътните ти зъби. — Тя погледна жената, която лежеше на масата. Беше на средна възраст, от смесена раса, а Морис вече беше направил с лазерния скалпел характерния клинообразен разрез. — Това не е „моят“ мъртвец.
— Божичко, каква наблюдателност. Запознай се с Алиан Прийн, мъртвото „момиче на детектив Харисън“, което трябваше да обслужа преди твоя човек. Била е улична проститутка. Открили са я в кола марка „Лексъс“, модел ’49, изоставена на автомобилното гробище „Лагуардия“, което наричаме дългосрочен паркинг.
— Клиент ли я е очистил?
— Няма следи от насилие, не е имала скорошен полов контакт. — Той извади черния дроб, претегли го и записа данните.
— Кожата й има синкав оттенък. — Ив се наведе да огледа пъдете на мъртвата. — Най-добре се забелязва под ноктите. Почти сигурна съм, че е умряла от свръхдоза наркотик.
— Отлично, драга моя. Уведоми ме, ако решиш да си смениш професията. Уверявам те, че тук падат страхотни забавления.
— Да, така се говори.
— Онова, което се разказва за увеселението по случай деня на Свети Патрик в помещението за леда е… съвсем вярно. — Очите му се смееха зад изпъкналите лещи.
— Жалко, че съм го пропуснала. Къде е моят мъртвец? Необходими са ми токсикологичните данни.
— М-м-м. — Морис работеше бързо и сръчно, ръцете му сякаш се движеха в такт с бунтарската рок музика, която звучеше от високоговорителите. — Предположих, че ще бързаш. — За миг вдигна поглед, после отново се съсредоточи върху онова, което правеше. — Ето защо възложих на младия Файнстийн аутопсията на твоя човек. Момчето е при нас от миналия месец, но е доста кадърно.