— Какво? Възложил си аутопсията на някакъв начинаещ, така ли?
— Всички сме били начинаещи, Далас. А като стана дума за новаци, къде е многоуважаваната Пийбоди?
— Отвън. Проверява едни данни чрез джобния си компютър. Слушай, Морис, моят „случай“ е особен.
— Всички все тази песен пеете.
— Бас държа, че човекът е бил убит, но е инсценирано самоубийство. Трябва ми опитен патолог, не някакъв младок.
— Тук не назначаваме некадърници. Успокой се, Далас, че току-виж стресът те погубил. — Той включи видеотелефона и набра вътрешния номер на Хърбърт Файнстийн. — Сега ще дойде — обяви и се обърна към асистента си: — Рочински, занеси и започни работа по тях.
Ив, която потрепваше с крак, нетърпеливо възкликна:
— Имам вече двама мъртъвци. Твърде вероятно е помежду им да съществува някаква връзка.
— Може би, но това е по твоята специалност. — Той грижливо изми ръцете си и ги подсуши под топлата струя въздух, лъхаща от сешоара. — Ще наблюдавам работата на младежа, Далас, но те моля да му дадеш възможност и да не го подценяваш.
— Добре.
Морис свали очилата и хирургическата маска и се усмихна. Смолисточерната му коса беше сплетена на плитка, която стигаше до кръста му. Той свали предпазния гащеризон и остана по яркорозова риза и синьо-зелен панталон.
— Много си шик — кисело отбеляза Ив. — Пак ли отиваш на празненство?
— Вече ти обясних, че тук всеки ден е празник.
Тя си каза, че Морис носи елегантно и дори екстравагантно облекло, за да се разграничи от професията си, която не бе от най-леките. „Възможно е да му помага — помисли си. — Не е лесно ден след ден да се сблъскваш със смъртта и с трагедиите, които хората взаимно си причиняват. Ако нямаш предпазен клапан, ще експлодираш.“
Какъв ли е нейният отдушник?
— Как е Рурк? — попита патологът и прекъсна размишленията й.
— Добре. Много добре, благодаря — отвърна тя. Да, Рурк беше нейният „предпазен клапан“. Преди да се запознае с него, живееше само заради работата си. Дали някой ден ще се случи така, че да прекрачи границата и душата й да се разпръсне на хиляди отломки?
Каква кошмарна мисъл!
— Файнстийн идва — прошепна й Морис. — Бъди по-любезна с него.
— Според теб каква съм?
— Грубиянка — любезно обясни той и сложи ръка на рамото й. — Хърбърт, лейтенант Далас се интересува от сведенията за мъртвеца, чиято аутопсия ти възложих днес следобед.
— Да. Бил е намерен мъртъв. Името му е Лайнъс Куим, от бялата раса и от мъжки пол, на петдесет и осем години. Смъртта е настъпила поради задушаване при обесване. — Файнстийн беше кльощав тъмнокож с необикновено светли очи и с писклив глас. Докато говореше, нервно опипваше многобройните моливи, пъхнати в горния му джоб.
„Не само, че е новак — гневно си помисли Ив, — ами е и тъпак!“
— Желаете ли да огледате трупа?
— За какво, мислиш, съм тук? — избухна Ив. Морис предупредително стисна рамото й и тя посмекчи тон: — Да, искам да огледам мъртвеца и да прочета вашето заключение… ако обичате.
— Последвайте ме, моля. — Забързано излезе от залата, а Ив забели очи и процеди:
— Хубав номер ми скрои, Морис! Как можа да му възложиш аутопсията на „моя човек“? Та този хлапак сигурно е дванайсетгодишен!
— На двайсет и шест е. Прояви малко търпение, Далас.
— Знаеш, че не съм от търпеливите и не понасям мудната работа. — Все пак последва Файнстийн до стената с вградени хладилни камери и изчака, докато младежът разкодира една от тях. Издърпа чекмеджето с трупа и заговори:
— Както виждате… — Смутено се изкашля, после продължи: — Няма следи от насилие освен белезите по шията, причинени от въжето. Липсват рани, които да е получил при нападение или самоотбрана. Под ноктите на мъртвеца са намерени микроскопични влакънца от въжето, което показва, че сам го е привързал към гредата, фактите говорят, че човекът е посегнал на живота си.
— Браво! Стигнали сте до заключението, че той се е самоубил, така ли? — гневно възкликна Ив. — Къде са токсикологичният анализ и резултатите от изследванията на кръвта?
— Тъкмо щях да ви ги съобщя, лейтенант. В кръвта на мъртвеца открихме малки количества ейджлоксит и…
— Не използвай научните названия, Хърбърт — прекъсна го Морис и насърчително му се усмихна. — Лейтенант Далас е ченге, не химичка.
— О, да… извинете. Открихме малки количества от… успокоително средство и от евтин алкохол. Самоубийците често прибягват към тази „смес“, за да добият смелост.
— Този човек не се е самоубил!
— Съгласен съм, лейтенант — едва чуто каза Файнстийн, преди тя да продължи гневната си тирада.