„Никога не залагай срещу банката“ — бе казал Морис. Каква истина се съдържаше в думите му!
Тя позвъни на вратата на апартамент 2А и зачака. След няколко секунди отвори много тъмна червенокоса жена, около която с лай подскачаше бяло кученце.
— Защо се забави? — Жената смаяно примигна и присви златистите си очи. Лицето й беше бяло и гладко като алабастър.
— Помислих, че е дошъл човекът, който разхожда кучето. Като никога закъснява. Извинете, но ако предлагате някакви стоки, не ме интересуват.
— Вие ли сте Мейлу Йоргенсен?
— Да речем, че съм аз. И какво от това?
— Полиция! — Ив й показа значката си, в този момент косматото животинче се озова в ръцете й, като лаеше истерично.
— Махай се! — извика тя, подхвърли кучето на Пийбоди и се втурна в апартамента тъкмо когато червенокосата се затича към голямото командно табло под множеството монитори, заемащи цялата стена. Хвърли се върху нея и двете се строполиха на пода.
Преди Ив да поеме дъх, се озова по гръб, притисната от здравенячката Мейлу, която я удари с коляно в слабините, изплю се в лицето й и за малко не го издра с дългите си, лакирани в синьо нокти.
Само бързите й рефлекси спасиха Ив от обезобразяване, ала червенокосата все пак постигна целта си — ноктите й оставиха дълбоки бразди по шията на неканената гостенка. Рукна кръв, което вбеси Ив. Изруга и с всички сили заби лакът в носа на Мейлу и го разкървави. Червенокосата изстена, забели очи и се отпусна върху Ив.
— Разкарай я, за бога! Сигурно е цял тон, започвам да се задушавам!
— Помогнете ми, лейтенант, тежи като олово. Опитайте да я повдигнете.
Ив, която беше обляна в пот и в кръв, се подчини, а помощничката й задърпа Мейлу, докато я преобърнаха по гръб.
— Пфу! Все едно ме беше затиснала планина! Накарай проклетото животно да млъкне!
— Невъзможно е. Много е изплашено. — Пийбоди съчувствено изгледа кученцето, което се беше свряло в ъгъла и продължаваше да лае.
— Тогава използвай електрошоковата палка!
— Лейтенант! — укоризнено прошепна Пийбоди.
— Нека ни проглуши ушите, щом толкова си падаш по досадни животинчета. — Ив огледа кървавите петна по ризата и по якето си, сетне предпазливо опипа шията си. — Толкова ли са сериозни раните ми?
Помощничката й огледа шията й и зацъка с език:
— Все едно сте се борили с тигър. Ще взема от колата портативната аптечка.
— После ще се занимаваме с раните ми. — Ив клекна и намръщено се втренчи в жената. — Да я обърнем и да й наденем белезниците, преди да се е свестила.
Доста се поизпотиха, докато преобърнат тежката като канара Мейлу, но накрая успяха и извиха ръцете й зад гърба. Ив се изправи и се приближи до командното табло.
— Очевидно госпожата се занимава с нещо незаконно и реши, че сме дошли да я арестуваме. Да видим дали ще открием причината.
— Да поискам ли разрешително за обиск?
— Ето го разрешителното! — Ив докосна разранената си шия и седна пред таблото. — На пръв поглед всичко е наред: сметки, залози, имена на длъжници… — Обърна се към помощничката си: — Нашата любезна домакиня свести ли се?
— Не, лейтенант. Добре сте я подредили.
— Тогава намери парцал и запуши устата на проклетото псе, иначе ще подредя и него!
— Какво е виновно животинчето — промълви Пийбоди и отиде в кухнята.
— Сумите са прекалено големи… — замислено промълви Ив. — Струва ми се, че това не е малък букмейкърски пункт. Става въпрос за… ами да, ясно е като бял ден — отпускат се заеми с незаконна лихва! А където са лихварите, там са и биячите. Какво още? Какво още?
Обърна се и видя, че помощничката й нежно говори на кучето и му подава бисквитка. Извади джобния си телефон и се свърза с единствения човек, който можеше да се ориентира сред този океан от цифри.
— Искам да разговарям с Рурк — заяви, когато на монитора се появи секретарката му. — Само за минута ще отвлека вниманието му от много по-важните му дела.
— Разбира се, лейтенант. Сега ще ви свържа.
— Милото ми кученце, много си сладко — гукаше Пийбоди, ала Ив не я скастри, задето се лигави.
— Лейтенант! — Лицето на Рурк се появи на екрана. — Какво ще… — Внезапно усмивката му помръкна, а погледът му стана тревожен. — Какво се е случило? Сериозни ли са нараняванията ти?
— Не. Повече пострада онази, която ме нападна. Слушай, намирам се в частно бюро за залози и подозирам, че нещо не е наред. Имам известни подозрения, но искам и твоето мнение.
— Съгласен съм, но само при условие, че веднага ще отидеш в някоя болница, където ще се погрижат за раните ти.
— Нямам време за болници.
— Тогава и аз нямам време за консултации.