— Истински изнудвач си! — Изкушаваше се да прекъсне разговора, вместо това дълбоко си пое въздух и заяви: — Пийбоди ще донесе портативната аптечка. Не се притеснявай, имам само няколко драскотини, кълна се.
— Обърни глава наляво.
Тя забели очи, но се подчини.
— Дезинфектирай раните — процеди Рурк, сетне сви рамене, сякаш в знак на съгласие. — А сега да погледнем.
— Залаганията са много и за различни игри — започна Ив и обърна видеотелефона така, че и той да наблюдава екраните на стената. — Футбол, бейзбол, конни състезания, бой между плъхове дроиди… Мисля, че на третия монитор отдясно са изписани…
— Просрочените заеми, отпуснати на участници в залаганията. Лихвата е много по-висока от законната. На друг екран имаме схема за събиране на заемите, а на монитора до него… чакай да видя… нещо като „частни игри“. Погледни дали на командното табло има бутон за този монитор. Сигурно е обозначено с цифрата 3, заради местоположението на екрана.
— Да, намерих го.
— Натисни го. О! — възкликна, когато се появи изображение на задимена зала на казино. Около масите седяха играчи със замъглени погледи. — В каква сграда се намираш?
— Двуетажна, с четири апартамента.
— Няма да се учудя, ако казиното се намира на другия етаж.
— Заведенията, предлагащи хазартни игри са забранени в този район.
— Тези хора сигурно не го знаят — усмихна се Рурк. — Как не ги е срам?
— Благодаря за помощта.
— Няма защо, лейтенант. Погрижи се за раните си, скъпа Ив, или ще дойда да те превържа. Ако не го направиш, ще ти се разсърдя. — Прекъсна разговора, преди тя да е подхвърлила язвителна забележка.
Ив с облекчение въздъхна, обърна се и забеляза любопитния поглед на Пийбоди, която беше прегърнала кученцето.
— Съпругът ви е много вещ в незаконните хазартни залози, лейтенант.
— Също така вещ е и в законните. Подсказа ми с какво се занимава нашата тъй мила домакиня. Искаш ли да ти обясня?
— Не. — Пийбоди потърка страната си в пухкавата козина на животинчето. — Обаче ми е интересно да наблюдавам. Ще наредите ли да затворят казиното?
— Зависи от любезната Мейлу.
В този момент жената на пода се размърда. Изстена, от устата й излязоха мехурчета слюнка, закашля се. Опита се да стане, като подритваше с крака, но не успя.
Ив клекна до нея и занарежда:
— Нападение на полицейски служител, оказване на съпротива при арестуване, раздаване на заеми с непозволено големи лихви, изнудване, притежаване на незаконно казино… Как ти се струва като начало, Мейлу?
— Счупила си ми носа — промърмори червенокосата.
— Да, така изглежда.
— Трябва да повикаш линейка. Такъв е законът.
— Точно ти нямаш право да ме учиш какво е законно и какво не е. Струва ми се, че не се налага спешна медицинска помощ само заради един счупен нос. Разбира се, счупената ръка трябва да се гипсира.
— Ръката ми не е счупена.
— Все още не е — злобно се усмихна Ив. — Слушай, Мейлу, ако искаш да повикам линейка и да се престоря, че не знам за казиното на долния етаж, ще ми разкажеш от игла до конец за Лайнъс Куим.
— Ама… не си ли дошла да ме арестуваш?
— Зависи от теб. Разкажи за Куим.
— Дребна риба е. Не е страстен комарджия, хазартните игри са му нещо като хоби. Пък и не го бива — губи по сто хилядарки годишно. Никога не залага повече от стотачка, понякога си позволява само петдесет долара, но е редовен клиент. Божичко, носът много ме боли. Ще ми дадете ли нещо болкоуспокояващо?
— Кога за последен път разговаря с него?
— Снощи. Той предпочита да залага чрез електронната поща вместо по видеотелефона. Играе най-малко два пъти седмично. Снощи заложи сто долара на „Бролърс“ — мачът ще се играе днес. Както казах, обикновено не се изхвърля с големи суми, обаче снощи обяви, че предчувства как късметът му ще проработи.
— Така ли? — Ив се приведе. — Спомни си точно какво е казал.
— Рече: „Залагам стотачка на «Бролърс» в утрешния мач. Предчувствам, че късметът ми ще проработи.“ Дори се поусмихна. Заяви още, че ако спечели, ще удвои сумата и ще я заложи отново.
— Бил е в добро настроение, така ли?
— Да, което беше много необичайно. По принцип е голям досадник. Вечно е намръщен и целият свят му е крив. Не обичам мрънкала като него, ама си плаща и е редовен клиент, затова не му връзвам кусур.
— Браво. Е, не беше толкова страшно да отговориш на въпросите ми, Мейлу.
— Няма ли да ме арестуваш?
— Не работя в отдела за борба с незаконния хазарт. Не се интересувам от теб. — Свали белезниците, пъхна ги в задния си джоб и добави: — Препоръчвам ти като дойде линейката да обясниш, че си се ударила в стената, защото си се спънала в кучето.