— Скуики! — Мейлу седна и разпери ръце, а животинчето скочи на скута й. — Гадното ченге направи ли нещо на моето момиченце?
Ив поклати глава и тръгна към вратата.
— Пийбоди, след две седмици се обади на Хансън от отдела за борба с незаконния хазарт и му дай този адрес.
— Но нали обещахте да не я арестувате?
— Казах, че не се интересувам от нея. Но Хансън сигурно ще се заинтересува.
— А кой ще се грижи за кучето? Хей, може би заради скандала с ареста ще намалят наема на апартамента. Какво ли не бих дала да живея тук. Да бяхте видели кухнята, лейтенант! Все едно е снимка от списание…
— Продължавай да мечтаеш — измърмори Ив, седна зад волана и се намръщи, когато помощничката й отвори жабката. — Какво правиш?
— Ще взема аптечката.
— Да не си посмяла да ме докоснеш!
— Добре, тогава ще отидем в болницата.
— Няма да стъпя в болница. Казах ти да не ме докосваш!
— Не постъпвайте като малко дете — смъмри я Пийбоди, която изпитваше удоволствие да играе ролята на медицинска сестра. — Грубиянките не се страхуват, когато превързват раните им. Затворете очи, ако ви е неприятно да гледате.
Ив стисна кормилото и затвори очи. За миг усети опарване от дезинфекциращото средство, после то притъпи болката. От острата му миризма й се зави свят, повдигна й се.
Чу тихото жужене на електрическата игла.
Тъкмо се канеше да подхвърли шеговита забележка, за да не мисли за неприятната процедура, когато изведнъж се пренесе в миналото.
Лежеше в мрачната и занемарена болнична зала. Лекарят нанасяше дезинфектант върху безбройните й рани. Последва тихо бръмчене, докато преглеждаха със специално устройство счупената й ръка.
Как се казваш? Трябва да ни кажеш името си. Кой те нарани? Как се казваш? Какво се е случило с теб?
„Не зная!“ — мислено крещеше тя. Ала лежеше неподвижно и безмълвно, вцепенена от ужас, докато непознатите я преглеждаха, взираха се в нея и я разпитваха.
Как се казваш?
„Не зная!“
— Лейтенант! Какво ви е?
Ив отвори очи. Помощничката й разтревожено я наблюдаваше.
— Какво? Какво има? Защо ме гледаш така?
— Пребледняхте като платно, изглеждате зле. Може би е по-добре да отидем в болница.
— Нищо ми няма. — Ив стисна юмруци, докато се поовладя. — Само да глътна малко въздух. — Нареди на стъклото да се спусне, подкара колата и прогони безпомощното момиченце в дълбочините на съзнанието си.
Десета глава
Щом се налага да сториш нещо, направи го, без да се колебаеш. Не си спомням кой го е казал, пък и не е важно. Който и да е бил, вече е мъртъв. Както е мъртъв и Лайнъс Куим.
Трябваше да го направя, нямах друг изход. Бедният Куим умря заради алчността си.
Излишно е да се тревожа, защото няма връщане назад.
Дано „самоубийството“ да е било инсценирано така, че да заблуди лейтенант Далас.
Тя е зрителка и изключително строга критичка.
Признавам, че докато тя е в театъра, докато дебне и слухти, изпитвам страх. Трябва да играя ролята си така, че никой да не се усъмни, най-вече лейтенант Далас. Да обмислям всеки мой жест, всяка реплика, за да не се издам.
Докато вървеше по алеята към дома си, Ив си мислеше, че прекалено много хора са имали мотив и възможност да убият Ричард Дрейко. Ала по време на погребалната церемония, която щеше да се състои на следващия ден, същите хора щяха да се преструват на потънали в скръб, да ронят сълзи и да произнасят прочувствени надгробни речи.
За тях погребението бе само последното представление.
Дрейко беше приучил Арина Мансфийлд да взема наркотици, което бе навредило на кариерата й.
Дрейко е пречел на дубльора си Майкъл Проктър да изиграе ролята, за която е мечтал през целия си живот.
Дрейко е унизил Карли Ландсдаун и се е подиграл с нея пред колегите й.
Дрейко е бил трън в очите на Кенет Стайлс.
Дрейко е смятал Елайза Ротчайлд за прекалено възрастна и непривлекателна, за да я ухажва.
Кой знае още колко души имат причини да желаят злото на Ричард Дрейко.
Но онзи, който е планирал убийството му, навярно притежава стоманени нерви и остър ум, за да накара алчния Куим сам да надене примката на шията си.
Престъпникът не е действал импулсивно в пристъп на гняв, а изключително хладнокръвно. Много по-трудно бе да се залови такъв убиец.
„Изобщо не напредвам“ — отчаяно си помисли Ив. Всяка стъпка я отвеждаше все по-навътре в дебрите на един нереален свят, в който тя се чувстваше като риба на сухо. Запита се що за хора са актьорите, които през целия си живот носят театрални костюми и се превъплъщават в герои от различни пиеси.