„Като деца са“ — каза си, посегна да завърти валчестата дръжка на вратата, но ръката й застина във въздуха. Точно така! Престъпникът, когото търси, е като много умно и разгневено дете. Изсмя се горчиво — познанията й за децата бяха, меко казано, скромни.
Отвори входната врата и пристъпи във фоайето. Възнамеряваше да вземе много горещ душ и отново да се хване на работа.
Оглушителната музика щеше да спука тъпанчетата й. Зъбите й изтракаха, очите й подскочиха в кухините си. Пронизителният женски глас бе съпроводен от духови и ударни инструменти, които според Ив вдигаха излишен шум.
Певицата беше Мейвис, а неповторимото й изпълнение накара Ив да забрави лошото си настроение. Влезе в помещението, което Рурк наричаше „салон“, и широко се усмихна.
Мейвис танцуваше по средата на разкошно обзаведената дневна, където всеки предмет беше подбран заради изяществото си. Всъщност „танцуваше“ не бе най-подходящата дума — певицата подскачаше и се кълчеше в такт с музиката. Носеше обувки на розови и зелени шарки с осемнайсетсантиметрови токчета, косата й, боядисана също в розово и зелено, бе сплетена на множество дълги плитки, които обрамчваха поруменялото й лице.
Зеленият й чорапогащник беше осеян с миниатюрни розови пеперуди, образуващи спираловидни линии, които изчезваха под сивата й поличка, едва прикриваща чатала й. От кръста нагоре беше гола, но кожата й беше покрита с рисунки, едната й гърда бе обагрела в зелено, другата в розово. Ив с облекчение забеляза, че приятелката й си е сложила зелени сенки — Мейвис обичаше невъзможни цветови комбинации.
Рурк се беше настанил на едно от старинните кресла и държеше чаша с бяло вино. Или се беше вживял в „представлението“, или бе изпаднал в кома, което щеше да го предпази от полудяване.
Музиката се извиси в кресчендо, съпроводено от плачевния вой на певицата, сетне настъпи благословена тишина.
— Какво ще кажеш? — Мейвис тръсна глава и разноцветните й плитки подскочиха. — Изпълнението е включено в новия ми видео филм. Нали не е банално?
— Банално ли? — Рурк замълча за миг и отпи от виното си. Преди малко се беше обезпокоил, че кристалните полилеи ще се пръснат от високите децибели. — В никакъв случай. По-скоро е точно обратното.
— Супер си, Рурк! — Тя се хвърли в прегръдките му и възторжено го целуна. — Искаше ми се да го демонстрирам първо пред теб, защото ти си продуцентът, който отпуска парите.
— Пари може да спечели всеки, но талант като твоя е Божи дар.
Ако Ив не го обичаше, би се влюбила в него, като забеляза как думите му въодушевиха Мейвис, която възкликна:
— Живея като в приказка! Тоалетите, които Леонардо изработва специално за мен, са фантастични, работата ми доставя удовлетворение… Каква ти работа, по-скоро е удоволствие. Ако не бяхте двамата с Далас, още щях да пея по долнопробни заведения като „Синята катерица“.
Тя се завъртя като балерина, видя Ив и цялата засия:
— Здрасти! Имам нова песен.
— Чух я и мисля, че е супер.
— Рурк каза, че ще закъснееш и че… майчице, това кръв ли е?
— Какво? Къде? — Ив се огледа, без да се досети, че дрехите й са окървавени.
— Цялата си в кръв! — Мейвис разтревожено опипа раменете й. — Трябва да повикаме лекар… линейка! Рурк, накарай я да легне.
— Това е главната цел в живота ми.
— Ха-ха, колко духовито! Кръвта не е от мен, Мейвис.
— Пфу! — Певицата с отвращение отдръпна ръка.
— Няма да се изцапаш, засъхнала е. Бях решила да взема душ и да се преоблека, преди да се прибера у дома, но се отказах, като си представих ледената вода, течаща в банята на полицейското управление. Ще ми налееш ли чаша вино? — обърна се тя към Рурк.
— Веднага. Обърни глава.
Тя с нежелание се подчини. Знаеше, че гледката не е толкова ужасяваща, тъй като благодарение на препарата раните се бяха затворили.
— Божичко! — извика Мейвис. — Добре са те подредили. Тази жена е имала нокти като на тигрица.
— Но не беше точна, иначе щеше да издере очите ми. — Взе чашата с вино от Рурк и му кимна: — Благодаря за помощта. На този адрес наистина има казино.
— Винаги съм на твое разположение. А сега вдигни глава.
— Защо? Нали вече ти показах нараняванията.
Той повдигна брадичката й, впи устни в нейните, сетне промълви:
— Както виждаш, аз винаги улучвам целта.
— Майчице, какви сте сладурчета! — Мейвис скръсти ръце и широко се усмихна.
— Като кученца сме — промърмори Ив и седна на канапето. — Новото ти изпълнение е страхотно, Мейвис. Типично в твоя стил.