Выбрать главу

— Наистина ли? Демонстрирах го пред Леонардо и сега пред вас двамата, друг не го е виждал.

— Забележително е.

— И аз съм на същото мнение. Рурк, разрешаваш ли да й кажа?

— Какво криете от мен?

Певицата прехапа устни и колебливо погледна към Рурк, но когато той утвърдително кимна, думите й избликнаха като фонтан:

— Рурк е научил, че последният ми хит „Накъдри косата си“ е на трето място във видео класацията! Представи си, Далас, аз съм на трето място след Батбъстърс и Индиго.

Ив нямаше представа кои са Батбъстърс и Индиго, но знаеше, че видео класацията е библията на приятелката й.

— Много се радвам за теб! — Стана, прегърна я и добави: — Ще ги побъркаш.

— Благодаря. — Мейвис подсмръкна и бръсна сълзите от миглите си, украсени със сребристо. — Ти си първата, която научава. Исках да се обадя на Леонардо, после реших да му го съобщя лично. Зная, че няма да се разсърди задето първо съм споделила с теб.

— Сигурно ще полудее от радост.

— Сто на сто. Предстоят ни много публични изяви… Хей, радвам се, че не закъсня, иначе щеше да пропуснеш най-важното?

— Какво? — подозрително попита Ив и сърцето й се сви от лошо предчувствие.

— Устроили сме си събиране по женски. Трина вече е при басейна и се подготвя. Казах си, че ще ни подейства добре да поплуваме и да се ободрим в устройството за отмора, после ще се подложим на козметичните процедури.

„Божичко, само това не!“ — ужасено си помисли Ив и с умолителен тон се обърна към приятелката си:

— Слушай, скъпа, невъзможно е. Както видя, току-що се прибрах, имам още много работа. Разследвам доста объркан случай и…

— Винаги разследваш някакъв случай — невъзмутимо я прекъсна Мейвис, наля си чаша вино и допълни чашите им. Рурк запали цигара и се усмихна. — Необходимо е да отделиш време за себе си, иначе ще се сбръчкаш като бабичка. Някъде прочетох, че това се случва с всички жени, които не се поддържат. Освен това Трина е изнамерила страхотни бои за тяло.

— Не! Категорично отказвам да ме цапотят с разни бои!

Мейвис забели очи:

— Не бъди толкова консервативна, Далас. Мисля, че трябва да опиташ. Обзалагам се, че Рурк ще хареса златистата боя — от нея гърдите блестят…

— Притрябвали са ми блестящи цици!

— Освен това боята е ароматизирана и има вкус на тропически плод.

— Не думай! — намеси се Рурк. — Много си падам по тропическите плодове!

— Ето, видя ли? Не те насилвам, ще си помислиш по въпроса, докато чакаш да изсъхне кашата, с която Трина ще намаже косата ти. За никъде не бързаме, Съмърсет дори е приготвил сандвичи.

— Браво на него. Но наистина не… Почакай, някой звъни. Ще отида да отворя.

Ив използва повода да напусне дневната. Идваше й да се втурне към външната врата, да събори посетителя и да продължи да тича, докато се озове в безопасност в полицейското управление. Изпревари с една гърда Съмърсет и му подвикна:

— Аз ще отворя.

— Посрещането на посетителите е част от служебните ми задължения — надуто заяви икономът. — Госпожица Фарст ви търси. — Той я избута встрани и отвори вратата.

— Знам, че трябваше да се обадя — заговори Надин, на която бе известно нежеланието на Ив да посреща репортери в дома си. — Не съм дошла по работа — побърза да добави. — Посещението е лично.

— Добре. Влизай. — Репортерката се слиса, когато Ив се вкопчи в ръката й и я поведе към всекидневната.

— Взех си няколко дни отпуска — промълви.

— Забелязах. Заместникът ти не го бива.

— Голям боклук е, но това няма значение. Дойдох, за да ти кажа, че… — Надин млъкна, като забеляза певицата, която беше последвала Ив. — Здравей, Мейвис.

— Здравей, скъпа. Хубаво е, че си тук. Ще си устроим празненство! — Мейвис само изглеждаше глуповата и повърхностна. Имаше златно сърце, а умът й беше като бръснач. Изражението на репортерката й подсказа, че нещо не е наред, затова побърза да добави: — Ще отида да проверя дали Трина е подготвила всичко. Връщам се след малко. — Изтича навън, разноцветните й плитки подскачаха, късата поличка се развяваше около стройните й бедра.

— Седни, Надин. — Рурк, който бе станал да посрещне гостенката, я поведе към креслото. — Да ти налея ли чаша вино?

— Да, благодаря. Ще те помоля и за една цигара.

— Мислех, че си ги отказала — промърмори Ив.

— Отказвам ги непрекъснато — отговори репортерката и кимна на Рурк, който се наведе да запали цигарата й. — Извинете, че дойдох, без да ви предупредя.

— Приятелите ни са винаги добре дошли в този дом. — Той наля виното и й подаде чашата. — Навярно искаш да поговориш с Ив. Ще ви оставя насаме.

— Недей, от теб нямам тайни. — Надин с наслада дръпна от цигарата и прошепна: — Божичко, бях забравила, че винаги имаш цигари с истински тютюн. Много по-хубави са от билковите… Не си отивай — добави. — И без това съпругата ти споделя всичко с теб.