— Познаваше ли го?
— Срещали сме се на няколко приема, но съм гледал всички постановки с негово участие. — Рурк пъхна ръце в джобовете си и се втренчи в изцъклените очи на Дрейко. — Той е четирикратен носител на наградата „Тони“, критиците оценяват високо филмовите образи, които е създал. Години наред участието му във филм или в театрална постановка е залог за успех. Чувал съм да казват, че с Дрейко се работи трудно, защото е надменен и капризен като разглезено дете. Говореше се, че сменял любовниците си като носни кърпички и злоупотребявал с наркотици, които са забранени със закон.
— Кажи ми нещо повече за жената, която го уби.
— Името й е Арина Мансфийлд. Блестяща актриса, която е прочута с уравновесения си характер и с любовта си към театралното изкуство. Ползва се с уважението на повечето си колеги. Живее и работи в Лондон, но я убедиха временно да се пресели в Ню Йорк, за да участва в спектакъла на „Свидетел на обвинението“.
— Кой я убеди?
— До голяма степен аз самият. С Арина сме стари познати. Но не съм спал с нея — добави той и отново пъхна ръце в джобовете си.
— Гузен негонен бяга. Не съм те питала дали е била твоя любовница.
— Но си го помисли.
— Щом си толкова умен и умееш да четеш мислите ми, ще ти задам още един въпрос. Защо не си спал с нея?
Рурк закачливо се усмихна:
— Защото отначало беше омъжена. А когато се разведе… — Той докосна трапчинката на брадичката й. — Накратко казано, когато Арина се освободи от брачните окови, вече бях обвързан. Моята съпруга не ми разрешава да спя с други жени. Много държи да й бъда верен.
— Завиждам й за предания съпруг — поусмихна се Ив, после отново стана сериозна: — Познаваш повечето актьори или поне си разговарял с тях и си създал някакво впечатление. По-късно ще се наложи да те разпитам. — Въздъхна и добави: — Официално.
— На твое разположение съм. Възможно ли е да се е случила нелепа злополука?
— Възможно е, но според мен е невероятно. Трябва да огледам ножа, а не мога да го докосна, преди Пийбоди да ми донесе принадлежностите. Предлагам да отидеш при актьорите и да положиш усилия да ги успокоиш. А междувременно си отваряй очите на четири.
— Да разбирам ли, че съм назначен за сътрудник при официално полицейско разследване?
— Дума да не става! — отсече Ив и неволно се усмихна, макар че изобщо не й беше до смях. — Помолих те само да си отваряш очите на четири. — Приближи се до него и уж на шега го побутна. — Не ми се пречкай, когато изпълнявам служебните си задължения.
Извърна се и в същия момент чу потропване на дебели подметки. Жената, която се приближаваше, носеше тежки униформени обувки, излъскани до такъв блясък, че се виждаха отдалеч. Зимното й униформено яке беше закопчано догоре, фуражката й бе поставена точно според изискванията на правилник, правата й черна коса беше прибрана на опашка. Вярната Пийбоди най-сетне беше пристигнала.
Двете с Ив се приближиха до мъртвеца.
— Здравейте, доктор Майра — поздрави Пийбоди и замислено се втренчи в трупа. — По всичко изглежда, че откриването на новия театър е било много вълнуващо.
Ив протегна ръка.
— Подай ми чантата с принадлежностите и включи записващото устройство.
— Слушам, лейтенант. — Под лъчите на силните прожектори беше много топло, ето защо Пийбоди свали тежкото си яке, сгъна го и прикрепи устройството към яката на униформената си куртка.
— Включено е — обяви, докато Ив пръскаше ръцете и обувките си с безцветен спрей.
— Говори лейтенант Ив Далас. Намирам се на местопрестъплението — сцената на новооткрития театър „Глоуб“. На огледа присъстват полицай Дилия Пийбоди и доктор Шарлот Майра. Убитият се нарича Ричард Дрейко, от смесена раса, около петдесетгодишен. — Подхвърли флакона с безцветен спрей на помощничката си и продължи да диктува: — Смъртта е настъпила вследствие на прободна рана. Предварителният оглед и минималното количество изтекла кръв ме навеждат на мисълта, че ножът е попаднал в сърцето. — Приклекна и го измъкна. — Нараняването е причинено от наглед обикновен кухненски нож с назъбено острие. Приблизителната му дължина е двайсет сантиметра.
— Ще го измеря и ще го прибера в специално пликче за веществени доказателства, лейтенант.
— Почакай — промълви Ив. Извади от чантата очила, с каквито работят микрохирурзите, сложи ги и отново огледа ножа. — При огледа се установи, че липсва механизъм за прибиране на острието при натиск. Това не е сценичен реквизит. — Свали очилата, подаде ножа на помощничката си и продължи: — Следователно не става въпрос за нещастен случай, а за убийство.