Той иронично повдигна вежди:
— Нима?
— Не му казвам всичко — заяви Ив и седна на страничната облегалка на едно кресло. — Но споделих с него за твоя проблем, тъй като до известна степен Рурк е свързан с Дрейко. Трябваше да научи за отношението му към теб.
— Няма значение. — Репортерката кисело се усмихна. — Унижението спомага за изграждането на силен характер.
— Не бива да се срамуваш от връзката ти с Дрейко. Животът ще бъде много скучен, ако не се каем поне заради една любовна история в миналото.
Надин отново се усмихна, този път много по-искрено:
— Съпругът ти е истинско съкровище, Далас! Умирам за мъж, който умее да каже най-подходящите думи в най-подходящия момент. Наистина се кая, задето съм била влюбена в Дрейко. — Тя извърна поглед към приятелката си: — Ако не ми отговориш, няма да ти се разсърдя, но непременно трябва да ти задам въпроса, който не ми дава покой: има ли опасност да ме обвинят в убийството?
— Какво каза адвокатът ти?
— Да не се безпокоя и да разговарям с теб само в негово присъствие. — Тя мрачно се усмихна. — Както виждаш, не последвах съвета му.
— Невъзможно е да те изключа от списъка на заподозрените, Надин. — Репортерката затвори очи и кимна, а Ив побърза да добави: — Но си на последно място, затова ти препоръчвам наистина да не се безпокоиш.
Репортерката тежко въздъхна и отпи от виното си:
— За пръв път съм доволна, че съм била пренебрегната.
— Шефовете се съобразяват с мнението на доктор Майра, а според нея ти не си способна да замислиш такъв пъклен план. Аз съм на същото мнение — казвам го като твоя приятелка и като служебно лице, което се занимава с разследването, имайки предвид доказателствата.
— Благодаря ти! Много ти благодаря! — Надин притисна длан до челото си. — Непрекъснато си повтарям, че кошмарът ще свърши, че ще заловиш престъпника. Но напрежението ми причинява силно главоболие, все едно нажежено желязо се забива в мозъка ми.
— Съжалявам, но ще ти кажа нещо, което ще ти причини още по-силно главоболие. Знаеш ли, че Дрейко притежава видео диск с твое участие?
— Не те разбирам. — Надин отпусна ръка и свъси вежди. — Нима е заснел някой от моите репортажи? Нима се е интересувал от работата ми?
— За някои сексът е работа.
Репортерката недоумяващо я изгледа, сетне изражението й се промени, а Ив видя точно каквото се надяваше — изненада, гняв, срам.
— Искаш да кажеш, че… че е заснел… че е монтирал камера, която да ни заснеме в леглото… — Тя остави чашата на масата и скочи на крака. — Ах, този мръсник! Този извратен тип!
— Мисля, че не е бил извратен — обади се Рурк, а репортерката се нахвърли върху него:
— Какъв е според теб човекът, който заснема в леглото любовницата си без нейно съгласие? Какво извратено удоволствие му доставя да я изнасилва по този начин? Защото това е истинско изнасилване. — Тя заби пръст в гърдите му — вече виждаше в него само представител на омразния мъжки пол. — Би ли сторил същото с Далас? Едва ли, защото ще ти удари хубав бой и ще те прогони на друга планета. Жалко, че не мога да направя същото с Дрейко. Не, заслужил е много по-жестоко отмъщение. Ако не го бяха пречукали, щях да му изскубна малката пишка!
— При тези обстоятелства предпочитам да не играя ролята на негов дубльор — промърмори Рурк.
Тя се опомни и вдигна ръце, сякаш се предаваше:
— Извинявай. Нахвърлих се върху теб, без да си виновен. — Закрачи напред-назад, като се стараеше да се овладее, после се обърна към Ив: — Сигурно след този изблик на гняв ще заема челно място в списъка на заподозрените.
— Напротив. Ако си знаела за диска, отдавна щеше да си кастрирала Дрейко. Нямаше да възложиш другиму убийството. Току-що потвърди психологическия си профил.
— Браво на мен. Ура! — Надин се тръсна на стола. — Дискът е веществено доказателство, нали?
— Да. Никой няма да го гледа за удоволствие. Може би ще те поутеша, ако ти кажа, че камерата е била нагласена под такъв ъгъл, та да заснема предимно Дрейко. Той е бил „звездата“, тъй да се каже.
— Типично за него. Господи, ами ако медиите научат за диска…
— Няма да разберат — прекъсна я Ив. — Послушай съвета ми, върни се на работа и ме остави да свърша моята. Знаеш, че ме бива.
— Слава богу, че ти се занимаваш със случая, иначе нямаше да имам нито миг покой и щях да се тъпча с транквиланти.
Ненадейно на Ив й хрумна нещо:
— Какво ще кажеш за един козметичен сеанс?