Беше твърдо решена да посещава художествени изложби, оперни и балетни представления, докато започне да разбира от изкуство, макар да се чувстваше така, сякаш участва в пиеса и не е научила репликите си.
— Готова ли си да отидем в ресторанта?
— Винаги съм готова да отида в ресторант — заяви тя и осъзна, че тази реплика идва от дън душата й… или по-точно от стомаха й.
Чарлс беше запазил частен салон в луксозно заведение. На масата бяха поставени бели свещи и вази с прекрасни рози. „Всеки път ме изненадва с нещо“ — помисли си Пийбоди, докато той учтиво дръпна стола й и я настани да седне. Предостави на него избора на ястията, защото Чарлс знаеше кое е най-доброто.
Изглежда, Чарлс винаги знаеше как да постъпи, познаваше много високопоставени личности. Тя се питаше дали понякога Ив се чувства недодялана и извън свои води, когато се намира в изискана компания заедно с Рурк.
Не, лейтенант Далас никога не би се чувствала недодялана.
Освен това Рурк я обича… не, обожава я. Навярно усещането е различно, ако вечеряш в романтична обстановка с човек, който те смята за най-красивата жена на света. За когото си единствената и най-чаровната…
— Хей, върни се при мен — промълви Чарлс.
Пийбоди с усилие се овладя:
— Извинявай, бях се замислила за работата. — За да прикрие смущението си, опита рибното предястие. Беше толкова вкусно, че тя едва не забели очи от удоволствие.
— Преуморяваш се. — Чарлс се пресегна през масата и леко стисна дланта й. — Радвам се, че тази вечер успя да се откъснеш от работата и да приемеш поканата ми.
— Освободиха ме по-рано, отколкото очаквах.
— Разследвате убийството на Дрейко, нали? Искаш ли да споделиш нещо с мен?
Ето още нещо, което й харесваше у Чарлс — беше готов да я изслуша винаги, когато й се искаше да сподели радост или мъка, но не й досаждаше с въпросите си.
— Не, не… Дори да го желаех, нямам право да наруша служебната тайна. Но ще ти кажа, че Далас е отчаяна. Работата не върви бързо, трябва внимателно да се проучат всички възможности, което при толкова много заподозрени е доста трудно.
— Сигурно е така. Но когато разговаря с мен, лейтенант Далас беше както винаги… самоуверената полицейска служителка.
Пийбоди тъкмо посягаше към чашата си, но ръката й застина във въздуха.
— Разговаряла е с теб ли? Нима те е разпитвала?
Той изненадано я изгледа и остави вилицата си:
— Не ти ли е казала?
— Не. Ти познаваше ли Дрейко?
Чарлс мислено се прокле заради непредпазливостта си. Запита се дали да премълчи част от истината, но се отказа. Винаги е бил откровен с Пийбоди, нямаше желание да я лъже.
— Не го познавах. Случайно бях в дома на Арина Мансфийлд, когато Далас, придружавана от Рурк, се отби да поговори с нея. Бях там по… по работа, нали разбираш?
— Така ли? — Тя не се смущаваше от професията му, смяташе я за начин за изкарване на прехраната. Може би щеше да има друго отношение към работата му, ако бяха любовници, но връзката им не беше интимна.
Да му се не види!
— Така ли? — повтори, защото знаеше колко се дразни началничката й от професията на Чарлс. — Мамка му!
— Имаш право. Положението беше доста неловко, но с Далас постигнахме споразумение.
— Какво споразумение?
— Най-важното е, че за пръв път разговаряхме, Дилия. Постарах се да не приказвам много, за да не те злепоставя, за да не се разкъсваш между мен и лейтенант Далас. Никога не съм искал да изпаднеш в неудобно положение…
— Нямаш вина — прекъсна го тя. — Причината е в Далас.
— Не я обвинявам, че се стреми да те защити. Личи си, че те обича.
— Личният ми живот…
— Личният ти живот я засяга, защото е твоя приятелка.
Пийбоди се намръщи, като долови укора му, сетне примирено въздъхна:
— Знам. И все пак не ми е приятно да ме надзирава, като че съм непослушно момиченце.
— Според мен сега ще промени отношението си. След като си казахме това-онова, атмосферата се поразведри. А когато й обясних, че връзката ни е платонична, тя…
— Какво? — извика Пийбоди и скочи на крака. Блъсна масата и изящните кристални чаши едва не паднаха. — Казал си й че не правим секс, така ли? Божичко, как можа! Какво унижение! Все едно да ме съблечеш гола и да ме вкараш в общото помещение в полицията.
— Исках да й обясня, че сме приятели и че не си една от моите клиентки. Извинявай. — Той прекалено късно осъзна грешката си. Стана, разпери ръце и промълви: — Нямах намерение да те злепоставя.
— Обяснил си на началничката ми, че излизам с… професионалист близо три месеца, но още не сме си легнали заедно. Ако това не е злепоставяне, здраве му кажи.