— Предполагах, че държиш на платоничните отношения помежду ни — забързано заговори той. — Ако беше намекнала, че се интересуваш от секс…
— О, да! — прекъсна го Пийбоди. — Сигурно си очаквал да ти стана клиентка!
Лицето му се изопна, той процеди през зъби:
— Така ли мислиш?
— Вече не знам какво да мисля. — Тя се отпусна на стола и за миг притисна с длани слепоочията си. — Все пак защо й го каза?
— За да се защитя — с нежелание призна Чарлс. — Тогава не мислех за друго. Моля те да ми простиш. — Премести стола си до нейния и хвана ръката й. — Дилия, не исках да разваляме приятелството ни… спомняш ли си, че когато се запознахме, бях влюбен в жена, която отказа да бъде с мен заради професията ми. Ти ми помогна да преодолея скръбта. Знаеш, че много те обичам. Ако желаеш да бъдем повече от приятели… — Наведе се, обърна ръката й и я целуна по китката.
Сърцето й подскочи. „Съвсем нормално е“ — помисли си тя. Нормално бе и кръвта й да закипи, когато усети устните му върху своите.
Ала в душата й се бореха противоречиви чувства. Най-неприятното бе, че повече се съмняваше в себе си отколкото в Чарлс.
— Извинявай — промърмори и се отдръпна, питайки се дали си е загубила разсъдъка. Харесваше този мъж, който бе готов да й разкрие тайните на секса, защо тогава го отблъсква?
— Ти извинявай. Разбрах колко съм те засегнал.
— Не си. Е… може би имаш известна вина. — Насили се да се усмихне и добави: — За пръв път ми се случва да загубя апетита си. И то напълно.
Единайсета глава
Понякога Ив оставаше да работи у дома, което имаше няколко предимства. Компютърът й беше много по-мощен от новата машина, която й бяха отпуснали след двегодишно ходене по мъките. Спокойната атмосфера й помагаше да се съсредоточи, освен това нямаше опасност кафето да се свърши.
Днес възнамеряваше да започне с нещо приятно. Застана в средата на кабинета си и насмешливо огледа стария компютър, към който изпитваше искрена ненавист.
— Настъпи последният ти час — обърна се към машината, сякаш говореше на живо същество. — Дали да те унищожа бавно и систематично или смъртта ти да бъде бърза и лека? — Тя замислено се разходи около компютъра. — Трудно ми е да взема решение. Толкова отдавна чакам този момент… — Усмихна се зловещо и запретна ръкави.
— Какво е това? — Рурк стоеше на вратата между двата кабинета.
— Зло, което доскоро тровеше живота ми. Сатаната на технологията. Имаме ли чук?
Рурк влезе в кабинета, разгледа компютъра, поставен на пода, и отговори:
— Ще се намери. Мисля, че имаме няколко видове.
— Всичките ми трябват — малки, големи, за разбиване на стени и всякакви други размери.
— Мога ли да попитам за какво са ти необходими?
— Ще разбия проклетата машина, докато стане на пух и прах.
— Х-м-м. — Той коленичи и огледа старовремския компютър — Кога довлече този боклук?
— Току-що. Беше в багажника на колата. Дали да не го залея с киселина? С удоволствие ще го наблюдавам как се разтапя и изчезва.
Рурк безмълвно извади от джоба си чантичка с инструменти, отвори я и извади отвертка, после ловко отстрани корпуса на компютъра.
— Хей! Какво правиш?
— От десет години не съм виждал подобна машина. Направо не вярвам на очите си. Погледни — всичко е корозирало. Божичко, каква допотопна система…
Ив се доближи и го плесна през ръцете:
— Остави го! Мой си е! Искам да го унищожа!
— Овладей се, скъпа — разсеяно промълви Рурк и бръкна още по-дълбоко. — Ще го подаря на изследователския отдел.
— Няма да ти позволя. Трябва да го смажа, иначе има опасност да му се родят потомци.
Рурк се усмихна и сръчно постави корпуса.
— Това е прекрасно средство за обучение. Хрумна ми страхотна идея — ще го дам на Джейми.
— Още ли не си забравил това дете-чудо? Спомням си, че беше истински гений в областта на електрониката.
— От време на време му давам работа.
— Как е възможно? Той е още хлапе.
— Но е много умен. Предпочитам да го включа в моя екип, иначе конкурентите ще ми го отнемат. Любопитно ми е какво ще направи с тази антика.
— Не си давам компютъра! Искам да го унищожа!
Рурк едва не се изсмя с глас. Никога не беше виждал съпругата си да капризничи.
— Успокой се, мила моя. Ще намеря друг предмет, върху който да излееш гнева си. — Прегърна я и добави: — Знам и друг способ, чрез който да успокоиш опънатите си нерви.
— Сексът няма да ми достави същото удоволствие.
— Предизвикваш ли ме? Ако искаш, може да опитаме. — Наведе се и ухапа брадичката й. Ив изруга, в следващия миг той впи устни в нейните и главата й се замая от страстната му целувка.