— Не съм го разпитвала! — Ив започваше да губи търпение. — Съвсем доброволно ми разказа всичко… от игла до конец.
Двете се бяха изправили, само бюрото ги разделяше. Ив беше пребледняла от гняв, помощничката й бе пламнала от ярост.
В този момент в кабинета влезе Макнаб и като видя как заплашително са се навели една към друга, сякаш всеки момент ще се впуснат в юмручен бой, подсвирна и извика:
— Момичета, успокойте топката!
Двете дори не го погледнаха, а в един глас изреваха:
— Вън!
— Добре, добре, веднага изчезвам.
Ив се втурна към вратата и с трясък я затвори, още повече раздразнена от любопитството, изписано на лицето му.
— Седни! — нареди на Пийбоди.
— Предпочитам да остана права.
— А пък аз предпочитам да те изритам отзад, но се въздържам. — За да излее гнева си, Ив яростно задърпа косата си, докато болката й помогна да се овладее. — Стой права, щом искаш. Пък и как ще седнеш с тази пръчка в задника, дето се появява всеки път, когато спомена лицето Чарлс Мънро. Значи искаш да те информирам за всичко, да нямам тайни от теб. Веднага ще изпълня желанието ти. — За миг замълча, за да се овладее напълно. — В деветнайсет и трийсет на 26 март двамата с Рурк посетихме Арина Мансфийлд в апартаменти й в хотел „Палас“. В гореупоменатия апартамент офицерът ръководещ разследването, завари лицето Мансфийлд в компанията на някой си Чарлс Мънро, лицензиран жиголо. Потвърдено бе, че въпросният Мънро само упражнява професията си и няма нищо общо с убития или със случая. Обясненията на госпожица Мансфийлд относно присъствието му бяха отбелязани в записа на разпита и бяха засекретени от лейтенант Далас с цел да спести неудобството на твърдоглавата си помощничка.
Ив измарширува до бюрото, взе чашата си, отпи голяма глътка кафе и нареди:
— Включи го в протокола!
Пийбоди седна на най-близкия стол. Устните й трепереха, подсмърчаше.
— Да не си посмяла! — Ив изпадна в паника и заплашително размаха пръст. — Никакво циврене. Плачът забранен през работно време.
— Извинете… — избърбори Пийбоди и шумно издуха носа си кърпичката. — Побеснях от гняв, почувствах се толкова унизена, защото Чарлс ви е казал, че не сме правили секс.
— Да му се не види! — Ив прокара длани по страните си. — Нима мислиш, че съм споменала това в рапорта?
— Не. Не знам. Не. — Тя отново подсмръкна. — Стига ми, че вие знаете. Излизам с него седмици наред, обаче не сме се… Никога не ми е предлагал да се любим.
— Чарлс ми обясни, че… — Ив замълча, стресната от ужасеното възклицание на помощничката си. Очевидно тактиката е погрешна. Но как се постъпва в подобни случаи? — Слушай, той е добър човек. Признавам, че съм била предубедена, че съм го подценявала. Искрено те обича.
— Тогава защо не е пожелал да легне с мен? — изплака Пийбоди.
— Ами… сексът не е най-важното нещо на света.
— Лесно ви е да говорите. Омъжена сте за секссимвола на столетието.
— Божичко, как ти хрумна да го кажеш?
— Това е самата истина. Рурк е красив, с божествено тяло, умен, сексапилен и… и опасен. Обича ви. Не, направо ви обожава. Би скочил пред огромен автобус, за да ви спаси.
— Големите автобуси се движат бавно — промърмори Ив и с облекчение забеляза, че помощничката й се усмихва през сълзи.
— Знаете за какво намеквам — измърмори Пийбоди.
— Да. — Ив погледна вратата между двата кабинета и внезапно усети прилив на обич към съпруга си. — Избий си от главата, че Чарлс не те харесва. Работата е там, че… — „Да му се не види, защо доктор Майра не е тук, за да се намеси?“ — помисли си, но опита да се справи с положението. — Той сподели с мен, че прекалено много те уважава.
Пийбоди смачка на топка носната си кърпичка и избърса сълзите си:
— Писна ми да ме уважават. Истината е, че не привличам мъжете. Знам, че не съм нито красива, нито много умна.
— Умът ти сече като бръснач, освен това изглеждаш много добре.
— Обаче не съм секси.
— Разбира се, че си сексапилна! — нетърпеливо възкликна Ив. Идиотският разговор започваше да я изнервя. Все пак заобиколи бюрото и потупа по главата помощничката си.
— Ако бяхте мъж или си падахте по жени, щяхте ли да правите секс с мен?
— Разбира се. Щях моментално да те сваля.
— Наистина ли? — Пийбоди се усмихна през сълзи и избърса очите си. — Макнаб не може да ми се насити.
— Млъкни. Не искам и да чуя за половия ти живот с Макнаб.
— Моля ви да запазите в тайна от него, че с Чарлс не се чукаме.
— Кълна се, че няма да го научи от мен.
— Благодаря. Извинете за скандала, лейтенант. След като Чарлс ми разказа за разговора ви, се върнах в управлението. Трябваше да правя нещо, за да прогоня черните мисли. Едва ли предполагате как се почувствах, като се натъкнах на засекретените файлове. Не мигнах почти през цялата нощ. Все още не ми е ясно защо сте закодирали два записа и един видео диск, щом Чарлс не е казал нищо съществено.