— Разбира се. Трябва да се преструвам на опечалена и да изговоря куп баналности. Няма как — медиите очакват сълзи и покрусени от скръб лица. — Покани ги да седнат на тапицирания в зелено диван в дневната и продължи монолога си: — Спокойно можех да изиграя пред вас ролята на съсипана от мъка жена, и то много убедително, но реших, че само ще ви загубя времето и ще пропилея таланта си. Ще пиете ли по чаша кафе?
— Не. Забелязвам, че не сте особено разтревожена, задето сте замесени в разследване на убийство.
— Защо да се притеснявам, след като съм невинна? Пък и това е добра школа за мен. Кой знае, може да ми предложат роля на заподозряна в престъпление.
Ив се приближи до големия прозорец и смаяно повдигна вежди — от тук се разкриваше изумителна гледка към Таймс Скуеър. Анимираните рекламни пана обещаваха приказни удоволствия, небето гъмжете от различни летателни средства.
Ако погледнеше надолу, преодолявайки аерофобията си, щеше да види готическите островърхи кули на театър „Ню Глоуб“.
Без да се обърне, попита:
— Защо бихте убили човек?
— Защо ли? — Карли се настани на канапето. Очевидно словесния двубой й допадаше. — Ако става въпрос за пиесата, то подбудите зависят от жертвата. Но в истинския живот бих убила бившия си любовник, който се е отнесъл зле с мен. Бих го сторила за отмъщение и защото би ми доставило удоволствие.
— А може би и заради наранената ви гордост — подхвърли Ив и се обърна, преди Карли да си придаде безразлично изражение.
— Може би. Сигурно се интересувате дали Ричард е наранил самолюбието ми. Да, нанесе ми тежки рани, но аз умея да ги лекувам, лейтенант. Нито един мъж не заслужава дълго да страдаш за него.
— Обичахте ли го?
— Някога си въобразявах, че съм лудо влюбена в него. После с изненада установих колко лесно обичта се превръща в омраза. Ако възнамерявах да го убия, едва ли бих измислила по-коварен план. Но за нищо на света не бих отстъпила другиму удоволствието да нанеса фаталния удар.
— Оставам с впечатлението, че възприемате насилствената смърт като някакво забавление.
— Искате ли да се престоря на опечалена? Повярвайте, лейтенант, способна съм още сега да зароня крокодилски сълзи. — Тя продължаваше да се усмихва, ала в очите й проблясваха гневни пламъчета. — Но няма да го направя. Прекалено много уважавам себе си, пък и вас, за да прибегна до толкова изтъркан трик. Не съжалявам, че Ричард е мъртъв. Обаче не съм виновна за убийството му.
— Не съжалявате и за Лайнъс Куим, нали?
Предизвикателното изражение на Карли се смекчи:
— Не го познавах добре, но ми е мъчно за него. Не вярвате, че е организирал убийството на Ричард, а после е посегнал на живота си, иначе нямаше да сте тук. Аз също не вярвам във вината му. Според мен този вечно намръщен човечец не забелязваше нито Дрейко, нито другите актьори — смяташе ни за част от декора. Смъртта чрез обесване е мъчителна, нали? Не е умрял бързо като Ричард.
— Да, тази смърт наистина е бавна.
— Ужасявам се от страданието.
Ив си помисли, че за пръв път Карли говори като нормално човешко същество.
— Съмнявам се, че онзи, който е нахлузил примката на шията му, се е замислил дали жертвата му ще страда. Госпожице Ландсдаун, тревожи ли ви поверието, че едно нещастие не идва само?
Актрисата навярно щеше да отвърне подигравателно, но погледът на Ив я принуди да бъде искрена:
— Да, разтревожена съм. Хората, свързани с театъра, са суеверни и аз не правя изключение. Никога не казвам заглавието на шотландската пиеса, не подсвирквам в гримьорната и не пожелавам успех на колега. Ала суеверията не ще ми попречат да се върна на сцената, когато възобновим представленията. Не ще им позволя да променят живота ми. Откакто се помня, мечтая да бъда актриса. Не обикновена актриса — добави с усмивка, — а звезда. На път съм да осъществя мечтата си и няма да се отклоня от набелязаната цел.
— Вниманието, което медиите отделят на постановката заради убийството на Дрейко навярно ще ви помогне да осъществите амбициите си.
— Убедена съм. Ако мислите, че няма да се възползвам, погрешно сте ме преценили.
— Преценката ми е съвсем точна. — Ив се огледа. — Прави ми впечатление, че живеете доста охолно, макар още да не сте постигнали целта си.
— Обичам охолния живот. — Карли сви рамене. — За щастие имам щедри родители, които са учредили попечителски фонд на мое име. Както вече ви казах, не обичам страданието. Не съм от хората, които са готови да гладуват в името на изкуството. Разбира се, това не означава, че не се старая да се усъвършенствам като актриса. Само обичам удобствата.
— Дрейко идвал ли е тук?