Втора глава
— Питам се дали ще се съгласиш да ми помогнеш… — обърна се Ив към Майра, докато „метачите“ извършваха огледа на местопрестъплението. Мъртвецът вече беше поставен в найлонов чувал и откаран в моргата.
— Готова съм — отговори психиатърката. — Какво искаш да направя?
— Двайсетина униформени полицаи записват имената и адресите на зрителите. — Не й се мислеше какъв непосилен труд й предстои, докато прочете две хиляди свидетелски показания. — Необходимо е обаче да разпитаме главните участници в драмата. Иска ми се да науча повече за взаимоотношенията им, преди да са потърсили съвет от адвокатите си.
„Какво нахалство да убиеш човек пред очите на две хиляди зрители“ — помисли си тя, докато оглеждаше декорите, залата на много нива с тапицираните с кадифе седалки, откъдето публиката със затаен дъх бе наблюдавала събитията, развиващи се на сцената.
Убиецът безсъмнено беше изключително самоуверен. И много умен.
— Хората ти се доверяват — продължи. — Иска ми се да предразположиш Арина Мансфийлд.
— Ще се постарая.
— Благодаря. Пийбоди, ти идваш с мен.
Прекоси сцената и мина зад кулисите, където гъмжеше от полицаи. Цивилните се бяха настанали в гримьорните или се бяха събрали на групички и мълчаливо наблюдаваха работата на униформените.
— Каква е вероятността до сутринта медиите да не научат за случилото се?
Пийбоди я погледна в очите и отговори:
— Вероятността е равна на нула, лейтенант, дори това предположение е прекалено оптимистично.
— Много ме успокои — въздъхна Ив и махна на един униформен полицай: — Поставете охрана на входа и изхода.
— Вече се охраняват, лейтенант.
— Никой, дори ченгетата, не бива да напуска сградата. Не допускайте вътре външни лица, особено репортери. Ясно ли е?
— Да, лейтенант.
Ив тръгна по тесния коридор и леко се усмихна, като видя златните звезди, залепени на някои врати. Спря пред вратата с табелка с името на Арина Мансфийлд, почука и влезе. Като видя съпруга си да седи на широкото, тапицирано с тъмносиня дамаска канапе и да държи ръката на актрисата, само повдигна вежди.
Арина още не беше свалила тежкия грим, който се беше размазал от сълзите й. Въпреки това беше ослепително красива. Погледна към Ив и в очите й проблесна страх:
— Божичко! Ще ме арестувате ли?
— Налага се да ви задам няколко въпроса, госпожице Мансфийлд.
— Забраниха ми да се преоблека. Костюмът ми е изцапан с неговата кръв… — Ръката й се сви в юмрук. — Вече не издържам!
— Съжалявам за недоразумението. Доктор Майра, помогнете на госпожицата да свали костюма. Пийбоди ще го опакова, за да бъде приложен към веществените доказателства.
— Разбира се.
— Рурк, моля те, излез. — Ив отвори вратата.
— Не се безпокой, Арина. Лейтенант Далас ще разбере кой е виновникът за случилото се. — Той окуражително стисна ръката на актрисата и тръгна към вратата. Ив го последва в коридора и прошепна:
— Помолих те да си отваряш очите на четири, не да флиртуваш с главната заподозряна.
— Беше изпаднала в истерия и едва успях да я успокоя. Повярвай, че флиртът не ми е доставил голямо удоволствие. — Той въздъхна и добави: — Бих дал всичко на света за едно голямо бренди.
— Прибери се у дома. Нямам представа колко време ще ми отнеме разпита на актьорите.
— Мисля, че и тук ще намеря нещо за пиене.
— Прибери се у дома — повтори тя. — Нямаш работа на местопрестъплението.
— Скъпа моя, не съм сред заподозрените, а театърът е мой. Сам решавам докога да остана. — Прокара пръст по страната й и излезе.
— Винаги правиш каквото пожелаеш — промърмори Ив и се върна в гримьорната. Хрумна й, че думата „гримьорна“ не подхожда за голямото и луксозно обзаведено помещение. Тройното огледало беше обрамчено от електрически лампички, върху дългия кремав плот бяха подредени бурканчета и туби с кремове, гримове, шишенца с парфюми. Обзавеждането се състоеше от широкото канапе, няколко удобни кресла, голям хладилник, автоготвач и малка комуникационна система. Дрехите и театралните костюми на актрисата бяха в големия дрешник, чиято плъзгаща се врата беше отворена. И там цареше същият ред като на плота с гримовете. На масичките в ъглите на гримьорната бяха поставени вази с цветя. Силният аромат напомняше на Ив за сватбени церемонии… и за погребения.
— Благодаря. Много благодаря. — Арина едва забележимо потръпна, докато Майра й помагаше да облече дълъг бял халат. — Едва ли щях да издържа в онези дрехи… Ще разрешите ли да сваля и грима? — Тя притисна длан до шията си. — Искам да се почувствам нормално… доколкото е възможно, разбира се.