— Ще ви изчакам. — Ив се настани на удобното кресло. — Разговорът ни ще се записва. Разбирате ли?
— Нищо не разбирам. — Арина въздъхна и седна на тапицирания стол пред огледалото. — Съзнанието ми е замъглено, имам усещането, че сънувам, че всичко това в действителност не се е случило.
— Напълно нормална реакция — намеси се Майра. — Най-добре е да говорите за онова, което е предизвикало шока, да обсъдите с някого подробностите, за да преодолеете стреса.
— Навярно имате право. — Актрисата се обърна към огледалото и заговори на Ив, чието лице също се отразяваше в кристалната повърхност: — Ще ме разпитвате и разговорът ще бъде записван. Добре. Да приключим с тази кошмарна история.
— Включи записващото устройство, Пийбоди. Лейтенант Ив Далас разпитва Арина Мансфийлд в гримьорната й в театър „Ню Глоуб“. Присъстват полицай Дилия Пийбоди и доктор Шарлот Майра.
Докато актрисата сваляше грима си, Ив й прочете правата.
— Госпожице Мансфийлд, разбирате ли какви са правата и задълженията ви?
— Да… и това само подсилва кошмара. — Актрисата затвори очи, опита се да си представи затрупано с девствен сняг безкрайно поле, потънало в тишина, но образът на окървавения труп отказваше да се заличи от съзнанието й. — Наистина ли е мъртъв? Ричард наистина ли е мъртъв?
— Да.
— Убих го! Прободох го с нож! — Тя потрепери като лист. — Прободох го! — Отвори очи и срещна погледа на Ив в огледалото. — Поне десетина пъти репетирахме тази сцена. Всеки жест бе пресметнат така, че да окаже най-силно въздействие. Какво се случи? Защо острието не се скри? — В очите й за пръв път проблесна гняв. — Как е възможно да се разиграе такава трагедия?
— Отново изиграйте сцената. Представете си, че сте Кристин, че сте се жертвали, за да спасите съпруга си. А след като отървава кожата, той най-безочливо демонстрира връзката си с много по-млада от вас жена и показва, че пет пари не дава за съдбата ви.
— Обичах го до лудост. Той бе едновременно мой любовник, съпруг и дете. — Арина вдигна рамене. — Ето, че неволно се вживях в ролята. Кристин наистина обича Ленард Воул. Знае какъв е бил, какво е сторил, но е готова да умре за него — толкова всеотдайна е любовта й. — Тя изхвърли използваните тампони в улея за рециклиране и се обърна с лице към Ив и Майра. Очевидно се беше поуспокоила. Беше бледа като платно, клепачите й бяха зачервени и подпухнали, ала все пак беше неземно красива. — В този момент всяка зрителка е на нейна страна. Дори да не е изпитвала подобна любов, всяка жена тайно мечтае за същото преживяване. Кристин разбира, че след като се е жертвала за съпруга си, той е готов да я захвърли като непотребна вещ. Когато осъзнава истинската му същност, грабва ножа. — Тя вдигна юмрук, сякаш стискаше въображаем нож. — Не мислете, че го прави от отчаяние. Не, тази жена не е пасивна, тя се подчинява на внезапните импулси. Прегръща подлеца и забива ножа. В душата й властват две противоречиви чувства — любов и омраза в най-крайната им степен. — Втренчи се в протегнатата си ръка и отново затрепери. — Господи! Не може да бъде! — Рязко отвори едно от чекмеджетата на тоалетката.
За частица от секундата Ив се озова до нея и я сграбчи за китката.
— Аз… само… само още си взема цигара — прошепна актрисата. — Зная, че в сградата е забранено да се пуши, но няма да издържа без цигара. — Отблъсна ръката на Ив и добави: — Не можете да ми забраните да запаля цигара!
Ив надникна в чекмеджето и видя десет пакета скъпи цигари с билков аромат.
— Разговорът ни се записва — заяви. — Ще бъдете глобена за нарушаване на правилника. — Все пак отстъпи назад и позволи на актрисата да си вземе цигара.
— Нервите ми са опънати докрай — промълви Арина и се опита да запали, но ръцете й трепереха. Доктор Майра взе запалката и я щракна. — Благодаря. Сега ще се успокоя. — Актрисата жадно вдъхна дима. — Извинете. По принцип не съм толкова… мекушава. Мекушавите не оцеляват в света на театъра.
— Справяте се отлично — намеси се Майра. Говореше тихо и спокойно. — Ще се почувствате много по-добре, след като обсъдите случилото се с лейтенант Далас.
— Не знам какво да кажа — обърна се Арина към психиатърката, която очевидно беше спечелила доверието й. — Случи се и туй то…
— Когато грабнахте ножа — прекъсна я Ив, — усетихте ли някаква разлика?
— Разлика ли? — Тя примигна. — Не. Беше поставен с дръжката към мен, за да го взема по-лесно. За миг задържах ръката си във въздуха, та потресените зрители да видят острието. Един прожектор е насочен така, че светлината да се отрази от стоманената повърхност. После се хвърлям към Ленард, от когото ме делят само две крачки. Хващам го под мишница с лявата си ръка, замахвам с дясната, после… — Тя замълча, дръпна от цигарата си и продължи: — Когато ножът се допре до гърдите му, острието хлътва навътре, но преди това пробожда торбичката с червена боя, която минава за кръв. Оставаме прегърнати за частица от секундата, после присъстващите в съдебната зала се спускат към мен.