— Какво мисли баба ти?
— Като теб — колебливо призна тя. — Тя настоява да му кажа. Елви Ханкок беше единствената роднина, която Кендъл помнеше, защото бе останала сираче петгодишна. Тя бе отгледала Кендъл строго, но и с любов. По основните неща Кендъл бе съгласна с нея. Тя се доверяваше на женския й инстинкт и ценеше мъдростта, дошла с възрастта и опита.
Но по отношение на спора да бъде ли напълно честна спрямо Мат, те останаха на различни становища. Кендъл бе убедена, че нейният подход е най-добрият. И затова спокойно каза:
— Вие с баба не трябва да се тревожите за това, Рики Сю.
— О кей, момиченце. Но ако скелетът изскочи от гардероба2 и те захапе по задника, недей да казваш, че не съм те предупредила.
Цветистият език на Рики Сю разсмя Кендъл и тя се наведе и я прегърна.
— Липсваш ми. Обещай, че ще идваш често да ме посещаваш.
Рики Сю сгъна много по-внимателно от необходимото кърпата за ръце:
— Не мисля, че идеята е добра.
Усмивката на Кендъл застина.
— Защо не?
— Защото съпругът ти и баща му ясно ми показаха чувствата си. Не, не се извинявай — побърза да добави Рики Сю, когато видя, че Кендъл се кани да възрази. — Не давам и пукнат грош за онова, което мислят за мен. Твърде много ми напомнят за фарисейщината на моите собствени родители, за да ме е грижа за мнението им. О, по дяволите, не исках да ги унижавам, само… — Силно гримираните й очи молеха за разбиране Кендъл. — Не бих искала да съм причина за каквито и да са проблеми.
Кендъл разбра какво се опитва да обясни приятелката й и това предизвика у нея вълна на признателност.
— Баба и ти ми липсвате много повече, отколкото съм си представяла, Рики Сю. Тенеси изглежда твърде, твърде далеч. Имам нужда от приятелка.
— Намери си.
— Опитах се, но досега безуспешно. Жените тук са любезни, но се държат на дистанция. Може би се чувстват засегнати, защото аз изневиделица се появих в този град и им откраднах Мат. А може би моята кариера ги отблъсква? Техният живот изглежда има друг фокус. Както и да е, никой не може да те измести като моя най-добра приятелка. Моля те, не ме отписвай.
— Не те отписвам, кълна ти се. Нямам чак толкова много приятелки, че да се отказвам от тях. Но нека бъдем трезви. — Тя прегърна Кендъл. — Освен мен, твоята последна връзка с Шеридан Тенеси, е баба ти. Когато тя умре, обърни гръб на града завинаги, Кендъл. Скъсай всички връзки, включително и с мен. Не поставяй на изпитание щастието си.
Кендъл кимна замислено. Приятелката й имаше право.
— Баба няма да живее дълго още. Много исках да се премести с мен тук, но тя отказа да напусне дома си. Тази раздяла къса сърцето ми. Знаеш колко е важна тя за мен.
— Както и обратното. Тя те обича. Винаги е искала най-доброто за теб. Ако си щастлива, тя ще умре също щастлива. Това е най-хубавото, което можеш да й пожелаеш.
Кендъл разбираше, че Рики Сю е права. Гърлото й се сви болезнено.
— Рики Сю, грижи се за нея вместо мен.
— Ще й се обаждам всеки ден и ще минавам да я видя поне два пъти седмично, както вече съм ти обещала. — Тя пое ръката на Кендъл и я стисна успокоително. — Сега трябва да се върна обратно на партито, към превъзходното шампанско и яденето. Може и да успея да си изпрося още един танц с онзи аптекар. Не ти ли се струва симпатяга?
— Той е женен.
— Така ли? Такива обикновено са най-нуждаещите се от необикновените любовни похвати на Рики Сю. — Тя се потупа по огромния бюст.
— Не те е срам!
— Извинявай, но тази дума липсва в речника ми. — Хълцаща от смях, тя избута Кендъл настрана и отвори вратата. — Чакам те отвън. Наблизо съм, за да видя как се справяш.
— С какво?
— С пикаенето в сватбена рокля.
ГЛАВА ВТОРА
— Ще желаете ли още нещо?
Въпросът изтръгна Кендъл от спомените за сватбата й. Спомняше си и най-малките подробности от този ден, но се чувстваше толкова отдалечена от него, като че ли това се бе случило на някой друг, или в друг неин живот.
— Това е всичко, благодаря — отвърна тя на служителя. Въпреки лошото време супермаркетът Уол-Март беше пълен с купувачи. Проходите бяха задръстени от колички, пълни с какво ли не — от летни кънки до точилки.
— Сто четиридесет и два долара и седемдесет и седем. В брой, чек или по сметка?
— В брой.
Младият човек не бе й обърнал особено внимание. Тя бе просто една от стотиците купувачи, на които е направил сметката през този ден. Ако го попитаха по-късно, той не би могъл да си я спомни. Анонимността й бе крайно необходима.
Миналата нощ, отпусната в леглото на Общинската болница на Стефансвил, тя се чувстваше по-изморена, отколкото през целия си досегашен живот. Цялото тяло я болеше и пулсираше от катастрофата. Мъчителното измъкване от дола й костваше наранявания и издрасквания, които напомняха за себе си все по-силно с напредването на нощта.