— Обещавам да бъда.
Известно време след като се събуди, Кендъл не можеше да разбере защо е преизпълнена от чувство на еуфория. Когато премигна, за да фокусира погледа си и се огледа, усмивката й стана самодоволна. Тя просто мъркаше от удоволствие.
Това беше утринта след сватбената нощ, а тя — най-щастливата жена на света. Съпругът й беше нежен и внимателен любовник. Бяха се любили, докато изнемощели потънаха в сън.
Мат обикновено оставяше рана на устните й.
Тя се обърна внимателно, за да не го безпокои. Няколко мига й се искаше да го разглежда и да му се възхищава, без той да усети. Той спеше на гръб, с леко разтворени устни, гърдите му ритмично се вдигаха и падаха. Чаршафът го покриваше до кръста.
Спомени от нощната им интимност възбудиха отново страстта й. Желание мина на вълни през тялото й, раздвижи кръвта й, учести дишането й, възвърна онази притъпена, чудна, горчиво-сладка болка по-ниско от стомаха. Миналата нощ Мат се бе отнесъл с нея като с многообична невеста. Тази сутрин искаше да бъде негова жена.
Промъкна ръка под чаршафа и прошепна:
— Добро утро.
Той изсумтя.
Ръката й обви отпуснатия му пенис.
— Казах „добро утро“.
Той се усмихна, измърмори нещо неразбираемо, след това отвори очи.
— Кендъл.
— Много ти благодаря, че си спомни.
Звучеше като изненадан.
— Изненадан съм. Събуждам се винаги с будилник.
— Изхвърли този будилник. Свикни с това.
— Всяка сутрин?
— Защо не? Да не сме на режим? — Тя го масажираше и едновременно с това го хапеше леко надолу към стомаха.
— Кендъл…
Тя махна завивката и го захапа под пъпа.
— Кендъл, татко е.
— Хъм?
— Татко. — Отблъсквайки я настрана, той стана от леглото и тръгна към прозореца. — Чух пикапа му по алеята.
Кендъл едва бе излязла от сексуалната омая, когато се почука на входната врата. Мат извади джинси от скрина и ги нахлузи.
— Добре е да станеш и да се облечеш — подкани я той.
Тя се изправи в леглото и го видя да излиза от стаята.
— Влизай, татко — извика той от коридора. След това го чу да отваря входната врата. — Добро утро.
— Преча ли ви?
— Разбира се, че не. Тъкмо щях да правя кафе. Влизай. Те се отправиха към кухнята. Кендъл проследи гласовете им, докато вече не можеше да различава думите, след това събра коленете си, сложи глава върху тях и се опита да потуши смущението и разочарованието си.
Когато стана очевидно, че Мат няма намерение да се връща в леглото, тя стана и си взе душ.
Десет минути по-късно влезе при тях в кухнята. Гиб разбъркваше бекон в една тенджерка.
— Ах, ето я и булката! — пропя той, когато я видя.
Той заобиколи масата, за да я прегърне сърдечно. След това я отдалечи от себе си и я погледна право в очите.
— Нали не се сърдиш, че съм наминал и ви приготвям закуската? — Дали трябваше да приеме това като шега? По дяволите, да, си помисли тя. Ако трябваше непременно тук да прекара медения си месец, тя предпочиташе да му се наслади насаме с Мат.
Но Гиб се усмихваше толкова простодушно, че сърцето не й даваше да му каже истината. С малко неясна усмивка, тя каза:
— Разбира се, не, Гиб.
Тя се освободи от прегръдката му и се приближи към кафеника. Очевидно не бе успяла да прикрие неприязънта си, защото лишените от ентусиазъм думи бяха последвани от неловка тишина.
— Може би идеята не беше много добра? — Гиб започна да развързва престилката от кръста си.
— Не ставай глупав, татко — възпротиви се Мат. — Кендъл не е в най-добрата си форма сутрин. Тя ме предупреди, че може и да е нацупена понякога. Нали така, скъпа?
Тя се усмихна примирително.
— Страхувам се, че това е недостатък, който трябва да преодолея, Гиб. Сутрин съм същинска мечка.
— И гладна като мечка, надявам се. — Той завърза отново престилката и се върна към цвърчащата тенджерка на печката. — Обичаш ли палачинки? Правя тестото от каквото ми попадне, но прибавям една тайна съставка.
— Каква?
Той намигна.
— Предполагам, че мога да ти я кажа, защото си вече член на семейството. Ванилия — прошепна той. — Прибави чаена лъжичка ванилия към тестото. Тя променя всичко.
— Благодаря за съвета.
Мат се изправи и й предложи стола си. Целуна ръката й много изискано и каза:
— Мисис Бърнууд, моля седнете. Ние ще ви сервираме.
Тя седна и едва тогава забеляза украсените като подаръци пакети на масата.
— Още подаръци? Не е възможно. Ние вече получихме толкова много.
— Татко ни ги е донесъл.
— Оставили са ги в къщата ми. Защо не ги отворите, докато закуската стане готова?
Двамата с Мат разделиха подаръците и започнаха да ги разопаковат. Бяха получили Уотърфърдска4 чиния за сладкиши, чифт свещници и лакирана табла за сервиране. Мат й подаде последния подарък.