Беше почти сигурен, че вече не са в Стефансвил. Разгледал града от въздуха. Пепърдайн дълбоко се съмняваше, че умната и решителна мисис Бърнууд би се скрила с човек с амнезия и бебе, дори и за кратко време тук. Още повече, че неговите агенти разнасяха из целия град снимки на тримата. Никой нищо не беше видял.
— Някакви предположения за това как са напуснали? Някой от вас да е видял мисис Бърнууд да кара кола?
— Аз й услужих с моята — обади се една от сестрите. — Но само за няколко часа. Тя отиде до Уол-Март и купи дрехи за себе си и бебето.
— Проверихте ли километража след това?
— Километража? — повтори тя, като че ли понятието й беше съвършено чуждо.
Още една прекъсната нишка. Бяха проверени и полицейските сводки за откраднати коли. От две години такава кражба не бе извършвана в Стефансвил. Само един гараж продаваше употребявани коли. Въпреки, че няколко ръждясваха на паркинга, нито една не бе продадена в последните шест месеца.
— Тук няма нито автобусна линия, нито въздушна линия. Няма и кораби и железопътен превоз. Как, по дяволите, са напуснали града? — повиши глас Пепърдайн, от което потрепериха прозорците, но въпреки това не можа да изкопчи отговор или поне предположение.
— Благодаря ви за времето. — Призна с въздишка той поражението си.
Когато наближиха чакащият хеликоптер, един от хората му го попита:
— Сър, как са успели да се измъкнат оттук?
Пепърдайн се наведе, за да мине под въртящите се перки и изрева:
— Елиминирахме всички други възможности, така че остава да са им поникнали крила и да са отлетели.
ГЛАВА ДЕСЕТА
— Как му е името? Моля? Казвате „Крук“5? Пише се както се чува?
Със стисната между рамото и бузата телефонна слушалка, Кендъл надраска името върху бележника си.
— Хванат на местопрестъплението? Ъхъ. Няма защо — измърмори тя.
Някой почука на вратата на канцеларията й. Вдигна поглед, видя Мат и му махна да влезе.
— Преча ли? — попита той с подчертана учтивост.
В отговор тя само направи гримаса, защото въпросът й се стори глупав. А в слушалката продължи:
— Добре, щом приключа тук, ще сляза долу и ще поговоря с него. В момента има човек при мен. Довиждане.
Тя затвори телефона и отдръпна с две ръце назад косата си. След това му отправи доволна усмивка.
— Изглеждаш почти нормален. Поне се надявам, защото всеки друг, с когото съм била в контакт днес, беше извън себе си.
Мат се изкиска и седна на ъгъла на бюрото й.
— В разгара на футболния сезон сме. В петък вечер ще е срещата-реванш. А от това мнозина лудват малко.
— Малко ли? По-добре кажи напълно смахнати. Откачени. Перковци.
— Усещам, че ще продължиш с „например“?
— Да видим. В коридора вън двама съседи вдигнаха страшен скандал. Германската овчарка на единия използвала за клозет двора на другия, минути преди да започне там приятелски мач. Малко след започването, някой се изпързалял по изпражненията й… Е, схващаш ли картината? Не е било хубава гледка. Той подаде оплакване. След това въоръжен крадец, когото очаква съдебен процес пита дали ще успея да го измъкна от затвора, за да може да присъства на мача. Било десетата годишна сбирка на класа им.
— Казах ти. — Мат се разсмя.
— Без връзка с футбола изкарах и един скандал с нашия уважаван областен прокурор. Спорехме дали да допуснем включване в процеса на моя клиент предишно дело за обир. Аз го нарекох куклуксклановец. Той ме нарече размекнат либерал, пинко и янки, след това ми тресна телефона и сега не отговаря на обажданията ми.
Мат я слушаше съчувствено.
— Дабни е известен с цупенето си, но ядът му не трае дълго.
Кендъл и прокурорът Дабни Горн кръстосваха шпаги на професионална основа. Конфликтът вървеше с професията. Според Кендъл, ако районният прокурор не спореше с нея, значи тя не си върши добре работата.
Но Горн често приемаше професионалните несъгласия за лични, от което нещата ставаха двойно по-трудни, защото той бе уважавана фигура в Проспър. На четирите последни избори бе спечелил без конкуренция, а на предишните три — със съкрушително мнозинство. Мистър Горн беше високо уважавана личност в обществото, символ на реда и закона, поддръжник на истината, правосъдието и на всичко американско. Заради това всеки, който оспорваше мнението му, автоматично се превръщаше в лош — мъж или жена.
Освен това бе и близък приятел на двамата Бърнууд. Когато говореше за него в присъствието на Мат и Гиб, тя внимателно подбираше думите си. Заради това и не бе казала на Мат, че счита Дабни Горн за надут, самодоволен манипулатор на закона, заинтересован преди всичко в поддържането на привилегированото си положение, отколкото в спазването на закона.