Той кимна и тя започна да му задава конкретни въпреки.
— Ким свали ли си дрехите?
— Само пликчетата.
— В такъв случай е носила пола?
— Да.
— Блуза?
— Да!
— Сутиен?
— Да.
— И нищо от тях не е било свалено?
— Разкопчахме ги, но не ги свалихме.
— А вие?
— Аз само свалих ципа на панталоните си.
— Махнахте ли си ризата?
— Не.
— Разкопчахте ли я?
— Да.
— Когато ви хванаха, видяха ли ви хората с разкопчана риза?
— Предполагам. Има ли отношение по въпроса?
— Едва ли някой изнасилван ще си губи времето да разкопчава ризата си. Това прави само любовник.
Той се отпусна, дори й отправи слаба усмивка.
— Бяхте ли завършили акта, когато дойде мистър Джонсън?
— Да.
— Така че физическите доказателства, изпратени в лабораторията, са неоспорими? Презерватива, имам предвид…
— Да. — Той вдигна глава. — Не отричам, че Ким и аз сме имали секс, мисис Бърнууд. Библиотекарката се обадила и му казала, че съм тръгнал след дъщеря му от библиотеката. Била загрижена за сигурността на Ким. Ако си с дръпнати очи, смятат те за подозрителен, предполагам — каза той презрително. — Както и да е, тъй като Ким не си била вкъщи, мистър Джонсън се паникьосал. Той тръгнал да я търси и вече бил с пяна на устата, преди да ни намери. Той ме изхвърли от колата и започна да ме блъска. Мислех, че ще ме убие.
— Какво стана с Ким? Какво правеше тя?
— Плачеше истерично. Когато полицията дойде, един полицай я извлече от задната седалка. Тя все още не беше си оправила дрехите. — Той покри с ръце лицето си. — Трябва да се е чувствала ужасно унизена. Всички хора от библиотеката бяха излезли да видят за какво се вдига този шум. Всички хора я зяпаха. Нищо не можех да направя да й спестя унижението.
Кендъл остави писалката и сгъна ръце върху масата.
— Когато разпитат Ким, какво мислите, че ще каже на полицията?
— Че никога не съм я изнасилвал! — извика той. — Никога дори не съм я заставял. Това ще им каже, ако вече не го е казала. Тя няма да остави да ме осъдят за изнасилване. Щом полицията говори с нея и постави фактите на мястото им, ще ме освободят.
Кендъл не споделяше вярата му в лоялността на Кимбърли Джонсън. Яростната реакция на Херман Джонсън, когато бе заварил дъщеря си с Майкъл Ли flagrante delicto6, може да е изплашило момичето до такава степен, че то би могло да излъже полицията, прокурора и съдебните заседатели, за да се спаси от гнева на баща си.
Кендъл познаваше свидетели, при които причините бяха много по-несериозни, но и те лъжесвидетелстваха, за да предпазят себе си. Ким може да се страхува, че ако признае, че е била съгласна със секса, особено ако възраженията на родителите й са расово мотивирани, семейството може публично да се отрече от нея.
Дори ако Ким признае пред майка си и баща си, че е харесвала Майкъл, те можеха да я принудят да излъже. Биха могли да не желаят фактът, че дъщеря им има връзка с младеж от азиатски произход, да става публично достояние. Какво значение имаше, че момчето е най-добрият ученик?
Кендъл се упрекваше вътрешно, че непочтено предполага фанатичност у семейство Джонсън, но се страхуваше от най-лошото. По всяка вероятност те ще държат на всяка цена да докажат, че Майкъл Ли е изнасилил дъщеря им. Ким, за да се предпази от скандал, вероятно ще потвърди.
Кендъл не искаше да проявява песимизъм пред момчето. Същественото беше да покаже нещата в положителна посока.
— Сигурна съм, че съучениците ви ще потвърдят, че вие с Ким сте известни като двойка. Вашите учители ще дадат благоприятна оценка на характера ви. Общо взето, доста нещо може да се изрови в наша полза. — Тя сложи бележките си в чантата и се изправи. — Надявам се мистър Джонсън да оттегли жалбата си. Ако не — ще се опитам да бъдете призован пред съда утре.
Момчето настояваше, че няма да се стигне до там.
— Ким ме обича толкова, колкото и аз. Тя ще им каже истината. Тогава баща й няма да има друг избор, освен да оттегли обвинението.
Кендъл би желала да може да сподели увереността му.
Всеки път на тръгване от съда си мислеше за Бама. Бездомникът очевидно бе напуснал града на някой товарен влак. Поне така мислеха двамата с Роско.
— Той е роден скитник, сигурен съм — отвърна й портиерът, когато Кендъл го попита дали е забелязал, че Бама липсва от обичайното си място на стъпалата на съдебната сграда. — Той се появи една сутрин, ей така, изневиделица. И предполагам, че се е насочил пак нанякъде. Ще ни липсва — добави той тъжно.
Повече от седмица бе изминала от изчезването на Бама. На излизане от съда, малко след срещата си с Майкъл Ли, тя с тъга си припомни кратките реплики, които си разменяха. Липсваха й. Той беше първият, който я поздравяваше на влизане и последният, който й казваше довиждане, когато излизане. Беше й станал почти приятел.