— Каза ми, че мъжът ти е дяволски красив, но не ми каза, че е и извънредно богат.
Кендъл почувства, че Мат настръхва от неодобрение. Рики Сю нямаше намерение да се показва нахална. Тя дори си мислеше, че му прави комплимент. Но в Проспър, личното богатство не се дискутира във възпитаното общество. Във всеки случай, не на висок глас.
След като Рики Сю и замаяният аптекар валсирайки се отдалечиха, Кендъл каза:
— Би било любезно от твоя страна, Мат, ако я поканиш на танц.
Той се намръщи.
— Страхувам се, че ще ме сгази.
— Мат, моля те.
— Съжалявам.
— Наистина ли? Снощи на вечерята ти съвсем явно показа, че не харесваш Рики Сю. Надявам се, че тя не е забелязала, но аз съм сигурна.
— Тя въобще не е такава, каквато ти ми я описа.
— Казах ти, че е най-добрата ми приятелка. Това би трябвало да е достатъчно.
Тъй като влошеното здраве на баба й я възпрепятства да присъства на сватбата. Рики Сю беше единствената гостенка от страна на Кендъл. Надяваше се, че ако не заради друго, то поради тази причина, Мат би направил усилие, за да се държи приятелски и сърдечно с нея. Вместо това групичките изрази на Рики Сю бяха накарали той и Гиб да замълчат неодобрително. Притесняваше ги невъздържаният, неприличен смях, тръгващ като че ли направо от огромния и корем.
— Признавам, че Рики Сю не е благородна южняшка лейди.
Мат се изсмя подигравателно.
— Тя е вулгарна, Кендъл. Проста. Надявах се, че е като теб. Женствена, любезна, красива.
— Тя е вътрешно красива.
Рики Сю беше секретарка в „Бристол и Матърс“, адвокатската фирма, където Кендъл сътрудничеше преди идването си тук. Когато се срещнаха за първи път, тя си помисли за нея, че е нахакана червенокоса жена.
Все пак с времето откри и хубави страни в нея и обикна чувствителната жена, която се криеше зад пламтящата външност. Рики Сю беше непретенциозна, практична, толерантна и заслужаваща доверие. Най-вече — заслужаваща доверие.
— Сигурен съм, че притежава някои прекрасни черти — неохотно се съгласи Мат. — Може би не може да се справи с тлъстините си? Сигурно затова е такава.
Кендъл трепна при думата тлъстини, имаше и други подходящи думи. Можеше да се въздържи от употребата на унизяващи я епитети.
— Ако й беше дал поне малко възможност…
Той сложи пръст върху устните й.
— Нима ще се караме на сватбата си пред всичките гости заради нещо толкова незначително?
Тя можеше да спори, че неговата грубост към нейната приятелка съвсем не е незначителна, но аргументът му, че сега не е време за кавги, я възпря. А и доста от неговите приятели също не й бяха особено приятни.
— Добре, примирие — съгласи се тя. — Но ако бих вдигнала скандал, той би бил за всички жени, които ме гледат кръвнишки. Ако с поглед се убиваше, досега да съм умряла десетина пъти.
— Коя? Къде? — Той завъртя насам-натам глава, като че ли търсеше дамите с разбити сърца.
— Не те питам за всички — каза тя с хленчещ глас, здраво уловила се за реверите му — но от чисто любопитство — колко сърца си разбил с женитбата ни?
— Кой да ги брои?
— Сериозно, Мат.
— Сериозно? — Лицето му доби достолепен вид. — Сериозно, аз съм един от малкото ергени в Проспър между пубертета и старческото оглупяване. Така че ако видиш някоя и друга мрачна физиономия в тълпата, това е причината. Свободните жени на възраст бяха изготвили някаква статистика близка до истината.
Неговата словоохотливост постигна целта си — тя се разсмя.
— Е, добре, радвам се, че си изчакал с женитбата, докато се появя аз.
Той спря да танцува, притисна я по-силно и вий устните си в нейните.
— И аз също.
Не беше лесно да се измъкнеш незабелязан, когато си с булчинска рокля и воал, но половин час по-късно Кендъл успя да хлътне незабелязано в къщата.
Къщата на Гиб не й харесваше, особено голямата всекидневна, където облицованите в тъмна ламперия стени създаваха обстановка, подходяща за ловджийските му и рибарски трофеи.
Безжизнените очи на елени, лосове и глигани предизвикваха едновременно състрадание и отвращение. Когато Кендъл минаваше през всекидневната, тя винаги поглеждаше предпазливо към главата на свиреп глиган с оголени бивни, прикован завинаги към стената.
Ловът и риболовът бяха основното занимание на Гиб. Магазинът му за спортни стоки се намираше на главната улица на Проспър. В тази част на Блу Рич Маунтинс1 на северозапад в Южна Каролина, той въртеше преуспяващ бизнес и продължаваше да си създава клиентела.
Купувачите изминаваха дълъг път, за да похарчат парите си при него.