Колко време ще бъде „оправдано“ именно те — следователи от Отдела за борба с тежки престъпления против личността — да оглавяват издирването на двама безскрупулни и крайно опасни престъпници като Спрангструп и неговия авер? Кога ще стане толкова опасно — за следователите, но и, още по-важно, за невинните цивилни — че ще се наложи да се намесят спецчастите?
За щастие на Мерлин се падаше да вземе решението, не на нея.
— Свържи се с Дина и я предупреди да си мълчи за реното. И си уговори среща с Йенс Йенсен.
— Трябва да звъннем и на Юнкер.
— Да. Аз ще го направя, но след като се върнеш. Интересува ме какво си се разбрала за срещата в подземния паркинг.
— Ами „Вътрешна сигурност“? Ще уведомим ли Виктор?
Мерлин пак започна да се потупва по носа. След десетсекундно мълчание се изправи.
— Да. Аз ще се погрижа.
Сине стана и тръгна към вратата.
— Впрочем гледа ли прогнозата за времето? — попита Мерлин.
— Не — поклати глава тя. — Какво го дават?
— Задава се сняг.
— Аха…
— Много сняг. Снежни бури.
— Само това ни липсваше.
— Времето ще се влоши още днес следобед.
Сине влезе в кабинета си, седна, отвори лаптопа и се зае да пише имейл.
„Кога? Да е възможно по-скоро.“ Натисна „изпрати“.
Облегна се на стола. Интуицията й подсказваше, че в момента той чака отговора й зад своя компютър. И наистина — след по-малко от минута получи ново писмо.
„В 10:00. Най-долното ниво, в дъното, сектор 39. Светлосиво пежо 306 с номер РТ 36 244. Не си правѝ труда да го проверяваш. Табелите са фалшиви. Ключът ще бъде върху задната лява гума. Качи се отпред и изчакай. Ела сама. Ще те наблюдавам.“
Сине погледна мобилния си телефон. До уреченото време оставаше малко повече от час и половина.
Трийсет и втора глава
Юнкер се оказа напълно неподготвен за удара, който се стовари до лявото му око. За секунда се парализира, после усети парещата болка от разкъсана плът. Неистов кървавочервен гняв го заля толкова неудържимо, че преди да успее да помисли, нанесе ответен удар. Сурово и сухо, с юмрук.
Улучи баща си по рамото. Старецът изпъшка от болка. Не бяха останали мускули да омекотят удара и юмрукът се вряза право в костите. Възрастният мъж се олюля и изгуби равновесие. Юнкер се спусна напред, посегна, хвана ръката му, но не успя да го задържи и старецът падна назад. За късмет се стовари отчасти върху тапициран фотьойл, а не върху етажерките или върху модернистичните, доста неудобни мебели от бук и друга твърда дървесина, с каквито бе обзаведен холът.
Наполовина свлечен на пода до фотьойла, в неестествено изкривена поза, старецът се взираше нагоре към сина си със зинала уста, а от очите му струеше смайване, примесено с болка. Раираната пижама висеше от костеливото му тяло подобно на износена дреха — от закачалка. Същински пленник в нацистки концлагер през май 1945-а.
Юнкер усети как до окото му се събира капка кръв и потича по бузата. Избърса я с пръст и го облиза. Наведе се, вдигна баща си и го настани във фотьойла. Слава богу, май не си беше счупил нищо.
— Ти ме удари — каза старецът с разтреперан, възмутен глас.
— Да. А ти… — понечи да отговори Юнкер, но се възпря. Защо да се оправдава? Нима има смисъл?
Баща му закри очите си с длан. Носеше масонския си пръстен, забеляза Юнкер. Това обясняваше порезната рана. Раменете на стареца се тресяха, докато хлипаше беззвучно.
След посещението при Карстен Петерсен Юнкер реши да поговори със съседа Йенс Расмусен. Така и така се намираше в квартала, отби се да провери дали баща му е станал и е закусил. Завари го да седи във фотьойла със затворени очи. Отиде до него, за да се увери, че всичко е наред. Повика го тихо. Старецът отвори широко очи. Гледаше празно, сякаш още сънуваше. После се надигна с мъка. И цапардоса сина си.
Старецът отдръпна ръка от очите си. Бяха налети със сълзи, но Юнкер не успя да прецени дали е заради случката, или очите му непрекъснато сълзят като на повечето възрастни хора.
— Какво искаш от мен? — попита задавено Моенс Юнкерсен. — Махай се от моя дом. Защо просто не ме оставиш на мира?
Де да можех, помисли си Юнкер. Разкайваше се, че му посегна. Щеше му се да бе проявил повече самоконтрол. По дяволите, да скочиш на възрастен мъж с деменция…