Йенс Расмусен се облегна назад. Преплете пръсти пред лицето си и опря показалци на носа си. Напрегната бдителност измести дружелюбния, отзивчив израз в очите му.
— „Доколкото си спомням“ — не се ли изразих така? Май точно така казах.
Юнкер кимна.
— Възможно е. Но нека опресня паметта ти. След изключването на Бент Ларсен и Карстен Петерсен от партията ти си се срещнал с Ларсен поне веднъж. В дома на Карстен Петерсен. Обсъждали сте Северното движение за съпротива. Започна ли да си спомняш?
— Откъде знаеш? — сви рамене Йенс Расмусен.
Юнкер мълчеше.
— Ама разбира се — кимна Расмусен с леко загатната иронична гримаса. — От Мария Нилсен. Бившето гадже на Карстен Петерсен. Тя ти е казала, нали?
Впи изпитателен поглед в Юнкер.
— На твое място не бих вярвал на всяка нейна дума.
Юнкер мълчеше.
— Впиянчена лелка в пропаднал бар, която мисли само за едно…
Юнкер вдигна ръка да пресече тирадата на събеседника си.
— Но е вярно, че си се срещал с Бент Ларсен и Карстен Петерсен след тяхното изключване от Датската народна партия, нали? И по време на тази среща сте обсъждали и Северното движение за съпротива?
— Възможно е. Както казах, не си спомням точно кога съм се виждал с тях двамата. Сигурно сме се срещнали, за да им обясня по-подробно причините да ги изключим от партията. Допускам, разбира се, по време на тези срещи да сме отговорили дума и за неонацисткото движение… кажи, това разпит ли е?
— Не си заподозрян в нищо. Но все пак аз съм полицай. И ти задавам въпроси, свързани със случаи, които разследвам заедно с мои колеги. Затова не е пресилено да го наречеш и разпит. Но ако предпочиташ да бъде оформено официално, ще те призова на разпит в участъка. Всъщност аз се интересувам доколко си в състояние да хвърлиш светлина върху някои неясноти.
— Щом съм на разпит, във връзка с кои случаи, ако позволиш да попитам?
— Както сигурно си чул, разследваме и убийствата на Бент и Анете Ларсен, и покушението срещу бежанския център, което също доведе до смърт. Тази сутрин единият от тримата обгорели при пожара почина от раните си. И ние, естествено, проучваме дали между двата случая има връзка. Та…
Йенс Расмусен го гледаше хладно. Доброто настроение си бе отишло безвъзвратно.
— Не е тайна, че изграждането на бежанския център е срещнало яростна съпротива в областта… — продължи Юнкер.
— Не само от моя страна и не само от страна на партията, на която симпатизирам — прекъсна го Йенс Расмусен. — По онова време няколко партии, малцинство, се обявиха против разполагането на Центъра в Сенсте. Ако проведете проучване днес, желаещите Центърът да бъде закрит ще са мнозинство.
Юнкер кимна.
— Наясно съм. Антимигрантските настроения сред местните се изостриха и покрай случая с предполагаемото изнасилване…
— Предполагаемо ли каза? — Йенс Расмусен натърти върху първата дума. — Вън от всяко съмнение е, че Рике е била изнасилена.
— Познаваш ли я?
— Да. Неин класен съм от няколко години. Тя е необикновено мило и умно момиче. Абсолютно немислимо е доброволно да се впусне във флирт с двама отявлени…
Не довърши изречението.
— Всъщност това се опитваме да разберем — уточни Юнкер.
— Да — и като гледам, никак не сте се разбързали. От инцидента минаха близо три месеца.
— Както сигурно ти е известно, в момента полицейските кадри не достигат.
— Да, и изнасилването на датско момиче от две клети непридружавани деца-бежанци с дълги бради и напълно развити мъжки тела не се нарежда сред основните ви приоритети, нали?
Юнкер замълча. Йенс Расмусен дрънкаше предубедени врели-некипели. Но за едно човекът беше прав и Юнкер не можеше да не му го признае: досега бяха претупвали работата по разследването на изнасилването.
— Познаваш ли някой в Сенсте, толкова разгневен от случилото се… или по-точно от онова, което вероятно се е случило… че да му хрумне да поеме правосъдието в свои ръце.
Йенс Расмусен поклати глава.
— Не.
— Карстен Петерсен?
— Не го познавам добре.
— Но все пак достатъчно добре, за да си сред партийците, предложили изключването му, а после да се срещаш с него, за да обсъждате причините за това изключване.
— Вече ти казах: не си спомням за какво сме говорили тогава.
— Ясно. — Юнкер хлопна бележника си и се изправи. — Това са всичките ми въпроси засега. Благодаря за отделеното време. И се надявам да не…
Йенс Расмусен го погледна притеснено.
— Не знам дали работиш по версия, че тук, в Сенсте, има неонацистка клетка и аз съм свързан с нея…