Тя чу как той хвана дръжката и открехна вратата.
— Щом е така… на добър час в разследването.
— Почакай.
Сине премисляше ситуацията. Разполагаше ли с друг вариант? Можеше, разбира се, да извади пистолета, да се прицели в непознатия и да го принуди да говори. Но това би била празна заплаха, защото как, за бога, би обяснила пред органите на реда защо е простреляла непознат човек в подземен паркинг? Освен това тя се намираше в крайно неизгодна позиция на предната седалка. Ако и той беше въоръжен — а той почти сигурно беше, логиката ясно й подсказваше, че предимството е на негова страна. Пък и дали изобщо ще получи някакви сведения, дори да го заплаши? Най-вероятно не.
— Добре — склони тя. — Нека да стане по твоему.
Сине носеше пистолета си на ремък през рамото. Наведе се леко напред, разкопча суитшърта си, измъкна оръжието от кобура, хвана дулото с лявата си ръка и го подаде назад.
— Петлето вдигнато ли е? — попита той.
— Не, разбира се. Да не ме мислиш за…
— Добре. — Той взе пистолета. — И по теб няма закачени микрофони?
— Няма.
— Вдигни си ръцете.
Тя усети как ръцете му се плъзнаха по горната част на тялото й: първо под шията, надолу между гърдите, по хълбоците, бързо и професионално.
— Извинявай — докосвайки дясната й гърда, промърмори той. — Като приключим, ще ти върна пистолета. И телефона.
Тя кимна.
— Разговорът ни може да се проточи. Имаш ли други уговорки? — попита мъжът.
— Не.
— Кой знае, че си тук?
Тя се замисли за секунда-две. Реши да го изпробва:
— Ерик.
— И никой друг?
— Никой друг.
— Добре.
Този тип е наясно кой е Мерлин, отсъди Сине. Това не означаваше непременно кой знае какво, защото Мерлин често се появяваше по медиите, и беше възможно човекът на задната седалка да го познава, защото редовно следи криминалните хроники. Но дори в такъв случай по-естествената реакция на лаконичното й „Ерик“ би била нещо от типа на „Ерик Мерлин ли?“. Този човек обаче явно съобрази точно кого имам предвид, следователно е част от системата, заключи тя. Познава системата отвътре. Което, общо взето, не беше изненадващо. Сине го очакваше.
Тя чу как той се намества по-удобно. На задната седалка не беше твърде удобно да се седи — предната беше изтеглена доста назад, но въпреки това Сине не усещаше коленето му в гърба си. Среден ръст, предположи. Или под средния.
— Нека първо изясним условията. Само няколко души от датските власти са в курса на онова, което ще ти кажа. След като сляза от тази кола, никога повече няма да се видим. Имейл адресът, от който ти писах, е закрит. С две думи, ти и аз няма да комуникираме повече. Ясно?
— Да.
Военен, предположи Сине. Бивш или настоящ.
— За да вникнеш в темата, се налага да те посветя в някои сравнително отдавнашни събития. Запозната ли си със ситуацията в Близкия изток и Палестина през втората половина на трийсетте години на двайсети век?
— Ами… не много, да си призная.
— Добре. Ще ти изнеса кратък урок по история.
Сине въздъхна.
— Наложително ли е? Защо не караш по същество?
— Това е съществото. Искаш ли да разбереш какво се случва, или предпочиташ да продължаваш да тънеш в невежество?
Той не успя да прикрие напълно леката нотка на презрение в гласа си.
Военен. И многознайко, помисли си Сине. Защо животът й е толкова пренаселен с мъже, демонстриращи претенции да разбират нещата по-добре от всички?
— Искам да ми обясниш какво се случва.
— Разбрано! — Той си пое дълбоко дъх. — След Първата световна война Османската империя — част от която е днешна Турция — губи Палестина и Трансйордания. През 1920 година по решение на Обществото на народите Палестина става подмандатна територия и минава под управлението на Великобритания. — Той се закашля. — Извинявай. Три години по-рано с официална декларация британското правителство обещава на евреите да се сдобият с „национален дом“ в Палестина. По онова време Палестина е рядко населена територия. Там живеят някъде към 500 000 души, повечето арабски мюсюлмани сунити, но и малцинство от арабски християни и евреи. Броят на последните се увеличава вследствие от засилващите се гонения на евреи в Европа. Масовото преселение на евреи и британското обещание за еврейска държава в Палестина разгневява арабите. Настройва ги най-вече срещу ционистите и британските мандатни власти. — Кратка пауза. — Следиш ли мисълта ми?
— Да. Досега не си казал нещо, което обикновена полицайка да не може да схване — ехидно отвърна Сине.
— Чудесно.
По гласа му разбра, че той се усмихва.