Тишина.
— А другият имейл…? — попита Мерлин.
— … е изпратен същата вечер, няколко минути по-късно. „Благодаря. Заемам се.“ — пише в него.
— Добре. Как го тълкуваш?
— Меко казано, близо до ума е двата имейла да са по повод терористичния атентат. Най-вероятно едно от писмата е изпратено от Бент Ларсен, щом кореспонденцията е открита в негова флашка.
— Ларсен не стои ли в полето за изпращача?
— Не и с истинското си име. Адресът на изпращача е peter.petersen666@gmail.com. Впрочем и двата електронни адреса са в Gmail.
— 666?
— Да. Какво странно има? — попита Юнкер.
— Нищо, освен че 666 е…
— Е, да. Числото на звяра. Или на Сатаната…
— Може да е избрано случайно. А какъв е другият имейл адрес?
— Момент да проверя… jens.jensen222@gmail.com.
Изминаха пет секунди. И още пет. Юнкер отдалечи телефона от ухото си и погледна екранчето. Четири чертички. Имаше добър обхват.
— Там ли си?
— Jens.jensen222 ли каза? — попита Мерлин.
— Да. Да не познаваш човек с такова име? — подхвърли малко ехидно Юнкер.
— По-скоро съм чувал името. Къде си в момента?
— До бюрото ми в участъка. Защо?
— Трябва да ти разкажа нещо. Ще отнеме време.
В продължение на повече от десет минути Мерлин говори непрекъснато. Юнкер го изслуша, без да отрони думичка. Мерлин приключи. Юнкер помълча още няколко секунди.
— Звучи… как да се изразя… твърде фантасмагорично. Имам предвид създаването на споменатата бригада.
— Така е.
— Толкова фантасмагорично, че ако сценарист предложи такъв сюжет за трилър за тероризма в бъдещето, ще отхвърлят сценария, защото ще го сметнат за твърде неправдоподобен.
— Да. Ако през 2000 година някой беше написал филмов сценарий, в който два пътнически самолета се врязват в Световния търговски център и един — в Пентагона, цял Холивуд щеше да го скъса от подигравки. Същото щеше да направиш и ти, ако преди двайсет години някой ти беше казал, че днес евреи с кипа на главата няма да могат да се разхождат спокойно по улиците в Малмьо… или в „Ньоребру“ в Копенхаген. Понякога реалността…
— … надхвърля въображението. Така си е. С какво впечатление е Сине от мъжа, с когото се е срещнала?
— Най-общо, че е много навътре в нещата. Начинът, по който говорел и изобщо по който се държал, когато Сине го провокирала… Според нея можем да му вярваме. Впрочем в момента тя е до мен. Ще включа високоговорителя.
— Здравей, Сине.
— Здрасти, Юнкер. Откога не сме се чували.
— От доста отдавна. — Той много й се зарадва. — Какво друго ще кажеш за този човек?
— Не много. Все пак чувах само гласа му. Но съдейки по дикцията и речника му, е добре образован, предполагам. Навярно военен. Имаше нещо специфично армейско в начина му на изразяване…
— Значи, възможно е да е човек от военното разузнаване?
— Да. Разобличител на нередности. Не спомена обаче как конкретно е замесена Службата за военно разузнаване в този случай. Нито пък каква е лично неговата роля в цялата история. Някой не си бил свършил съвестно работата, само толкова подхвърли по темата.
— Двата имейла от флашката поне разкриват, че между анонимния информатор, двойното убийство в Сенсте и терористичното нападение има връзка. Това обясни защо Симон Спрангструп и съучастникът му са се отклонили именно към Сенсте. Най-вероятно се намират тук или в близките околности. Сигурни ли сме, че извършителят на атентата е именно Спрангструп?
— Да — потвърди Сине. — Сигурни сме.
— Сине, едно нещо не ми излиза от ума. Преди няколко години разследвахме причините Спрангструп да замине за Сирия и притиснахме здравата съпругата му. Допускаш ли…?
— … да иска да ни отмъсти ли? Не знам. Може би.
— През последните дни ме преследва… странното усещане, че някой ме наблюдава.
— И мен. По-точно… случиха се някои малко странни неща, които… ами, затруднявам се да си ги обясня.
Юнкер млъкна за няколко секунди.
— Е, тези мои подозрения в момента не ни вършат никаква работа. Мерлин, как ще процедираме оттук нататък? — попита той. Представяше си как началникът си потупва носа с показалец.
— Двамата са извънредно опасни и трябва да очакваме да са въоръжени до зъби. Щурмуваме ли със спецчастите, ако наблизо има невинни хора, рискуваме да се разиграе заложническа драма. Не разполагаме с информация дали имат помагачи в Сенсте, които да ги предупредят, в случай че тежковъоръжена полиция започне да се движи из района. Задача номер едно е да разберем къде са и едва тогава ще вадим тежката артилерия. Сигурно се укриват в тайна квартира. Нужно е да я локализираме.