— Смърт на предателите — повтори той, отстъпи крачка встрани и зае позата на бейзболен батър, очакващ хвърлянето на питчъра. И замахна с тръбата.
Силата на удара беше премерена така, че Анете Ларсен да не изгуби съзнание. Тръбата се стовари върху носа й. Юнкер чу сподавените писъци на жената и хрущенето на счупения хрущял. Две тънки струйки кръв бликнаха от ноздрите.
И следващият удар не беше достатъчно силен да отърве клетницата от мъките й. Със садистична точност мъжът уцели точно сивата, опръскана с кръв лепенка над устата й. Жената замята глава наляво-надясно в отчаяни опити да не се удави в кръвта, която пълнеше гърлото й.
Третият удар дойде като избавление. Мъжът цапардоса с всичка сила жената по челото, главата й отхвръкна назад в облак от кървави пръски и клюмна безсилно встрани. Юнкер се молеше ударът да е бил смъртоносен. По окървавената глава на изгубилата съзнание жертва се посипа дъжд от удари. Юнкер престана да ги брои. Бореше се с неистовото желание да хлопне капака на лаптопа и да избяга от жестоките кадри. Възпря го единствено чувството, че така ще изостави Анете Ларсен в предсмъртната й агония. Че ако той издържи и изгледа записа докрай, тя поне няма да умре сама. Това, разбира се, беше пълна илюзия. В действителност тя бе издъхнала по възможно най-мъчителния начин, в адски болки и толкова изплашена, самотна и злочеста, колкото изобщо е възможно да бъде човек.
Сякаш след цяла вечност чернодрехият палач се спря. Отстъпи крачка встрани и застана мирно.
— Да живее и пребъде бригадата „Етел-Ал-Хусайни“! Смърт на предателите. Смърт на евреите — изрече той с висок, ясен глас.
Екранът почерня.
Юнкер се надигна. Краката му трепереха, гърлото му бе пресъхнало. Влезе в кухничката отзад, наля си чаша вода и я изпи на големи глътки. Върна се зад бюрото и препрати на Мерлин имейла с прикаченото видео. Набра бившия си началник.
— Изпратих ти нещо, което, уви, ще се наложи да изгледате — съобщи Юнкер.
Трийсет и пета глава
— Изверги — процеди Сине с дрезгав, едва доловим глас. — Проклети изверги.
Направо не се владееше, толкова беше разгневена и разтърсена. Сновеше нервно напред-назад из кабинета на Мерлин и се бореше с гаденето и сълзите, заседнали в гърлото й.
— Проклети изверги — повтори тя и седна.
Мерлин кимна. Беше пребледнял. Затвори лаптопа.
— Да. Ако сме имали някакви съмнения, сега вече знаем със сигурност с какво си имаме работа. Или, по-точно, с кого…
— Садисти — не спираше Сине. — Те са абсолютни садисти. Това няма нищо, ама нищо общо с религия и вяра, това си е чиста проба зло, истинска…
Търсеше думата, но без успех. Отчаяно поклати глава. Мерлин се облегна и я изгледа изпитателно.
— Готова ли си за това? По-опасна мисия не сме изпълнявали. И се налага до един да сме напълно хладнокръвни. Иначе ще оплескаме нещата.
Сине седна на стол до масата. Затвори очи и вдиша дълбоко. Погледна Мерлин.
— Не се притеснявай. Готова съм — заяви тя със спокоен, овладян глас. — Стопроцентово готова.
— Добре.
— Говори ли с директора на полицията?
— Да. И с шефа на „Вътрешна сигурност“. Единодушно смятат, че преди да преминем към тежката артилерия, трябва да определим точното им местонахождение. И така, сформирах екип от шестима мъже… по-точно, петима мъже и една жена… — Той й се усмихна пресилено. — Потегляте към Сенсте и съставяте план, за да имате готовност за действие утре сутринта. Ще получите подкрепление от няколко екипа от спецчасти. Ще бъдат разположени на различни места сравнително близо до Сенсте, за да се намесят бързо, щом откриете заподозрените.
— В имейла предупреждават, че съвсем скоро ще публикуват видеозаписа. Какво ще правим? Ако пуснат видеото, не е възможно операцията ни да протече секретно. Защото записът ще отприщи същински ад.
— Да, това е проблем — кимна Мерлин. — Ще се свържа с Туитър, фейсбук, Ютюб и така нататък и ще помоля да бъдат нащрек, защото има вероятност видеозаписът да бъде качен при тях. Ще се свържем и с големите медии. Всъщност не ми се вярва някоя от тях, дори таблоидите, да качат записа в електронните си издания. Но за всеки случай главният прокурор подготвя искане за съдебна забрана записът да бъде публикуван.
— Ами политическите блогове вдясно и вляво? Да не забравяме също, че пропагандната мрежа на ИД продължава да действа. Неонацистите също имат свои канали…
— Там не разполагаме с механизми за влияние. Точно затова работата е спешна.
— Колко спешна?
— Считано от сега, разполагаме с не повече от денонощие, преди външният натиск върху нас да ни принуди да предадем случая на „Вътрешна сигурност“. Утре ще оперирате при строги указания. И времето може да се окаже фактор. Ако очакваната снежна буря е само наполовина толкова яростна, колкото прогнозират синоптиците, ще възникнат проблеми. И то големи. Специалист от Датския институт по метеорология нарече явлението „буря на бурите“. Звучеше адски въодушевен и дрънкаше за снежна виелица, развилняла се в края на 1978-а и началото на 1979-а… тогава се наложило да използват верижни машини, които да…