Докато Юнкер говореше, Трулс Микелсен гледаше през прозореца. Сега прикова очи в Юнкер.
— Звучи прекалено опасно. И времеемко.
Юнкер сви рамене.
— Не казвам да нахълтваме в къщите, а да се опитаме да проверим за признаци на човешко присъствие. Имаш ли по-добро предложение?
Трулс Микелсен оттласна стола си от масата, облегна се назад и изтегна крака.
— Колко пъти изгледахте видеозаписа с убийството на Анете Ларсен?
— Само веднъж — отвърна Сигур Квестму. — И беше предостатъчно.
— Предостатъчно за какво? — В гласа на Трулс Микелсен ясно прозвуча презрителна нотка. — Предостатъчно, за да ви се догади… или за да откриете нещо съществено в записа?
Юнкер го изгледа раздразнено.
— Защо просто не ни съобщиш дали си забелязал нещо, годно да ни послужи?
Трулс Микелсен сплете пръсти на тила си. Погледна тавана. Сине се бореше да не избухне от възмущение, провокирана от тази демонстрация на самонадеяност.
— Не знам дали ще ни послужи. Но… изгледах записа четири пъти. Първите два пъти не забелязах нищо особено… знаете, гледали сте го и вие. Прилича записът да е правен в конюшня, градинска барака за инструменти или хамбар. Това е достатъчна причина да допуснем, че мястото е или извън града, или най-малкото в покрайнините. При третото гледане долових нещо няколко секунди след самото начало на записа. Чува се след първите две-три секунди и е лесно човек да го пропусне. Аз също го пропуснах при първите две гледания, защото се бях концентрирал върху картината. Но съм почти сигурен, че се чува църковна камбана. Само един удар, и то съвсем слаб. Затова пък, като се вслушаш внимателно, ясно различаваш, че е именно църковна камбана. С уговорката, че в зависимост от вятъра звукът на камбаните може да се чува измамно близо или измамно далеч. Предполагам, че трябва да търсим място, близо до църква.
Трулс Микелсен огледа петимата си колеги.
— Е, това ще ни влезе ли в работа? — попита.
Юнкер се усмихна пресилено.
— Мисля, че да. В района няма чак толкова много църкви. Една в Сенсте. Освен нея… — Той се замисли. — Сещам се само за още две… на около два-три километра оттук. Едната е в Блегве — недалеч от къщата на Бент и Анете Ларсен. Другата е… в… в… Гунльосе.
На няма и стотина метра от къщата на Карстен Петерсен, съобрази Юнкер.
— Добра работа, Трулс — каза одобрително.
Трулс Микелсен сведе скромно глава. Сине стисна зъби. Колкото и да не й се щеше да признае, Юнкер имаше право. Тази вечер именно Трулс бе посочил двете неща, тласнали разследването напред: еврейския произход на Анете Ларсен и църковната камбана от записа. Неочаквано я осени хрумване.
— Я кажи, Юнкер, църковните камбани различават ли се една от друга?
— Какво имаш предвид?
— Различно ли звучат?
— Ами… Да, мисля. Както музикалните инструменти и те имат различно звучене, същото би следвало да е и с камбаните.
— В такъв случай да се обърнем към звънарите… или клисарите, които ги бият… да чуят записа? Нормално е всеки да разпознава своята камбана.
Юнкер шляпна длан върху масата.
— Определено си струва да опитаме. Сине, разбери кой е енорийският свещеник в региона, свържи се с него и набави информация за звънарите в трите църкви. Гледай да свършиш тази работа още до довечера. Ще бъде супер, ако още утре сутринта стесним периметъра на издирването. И в никакъв случай не им показвай видеозаписа. Пусни им само звука от камбаната.
Сине го изгледа ядосано.
— Друго и не ми е минавало през ума. Все пак не съм кръгъл идиот.
— Не си, разбира се. Извини ме — усмихна се Юнкер. — Аз ще се свържа с общинския главен секретар. А сега предлагам да приключваме. Да поспим, доколкото е възможно, та утре да сме свежи.
Юнкер се изправи. Другите — също.
— Момент. Забравих нещо. Утре ще се явят и двамата ми помощници в участъка. Полицай Набиха Халид и стажант Кристофер Кирк.
— Но те няма да участват, нали? — смръщи вежди Виктор. — Все пак това е специална задача. Ние шестимата сме подбрани, защото началниците са сметнали, че сме достатъчно квалифицирани да се справим. Може ли да се каже същото за тези двамата?
— В никакъв случай. Те ще поемат други служебни ангажименти. Само исках да ви информирам. Е, толкова за днес. Ще се видим утре сутринта… да речем, в седем?
За бога, само дано не се падна в стая до Трулс Микелсен, помоли се Сине. Защото тогава цяла нощ няма да мигна.
2 януари
Трийсет и девета глава
Той навежда глава назад и поглежда нагоре, но мигом затваря очи заради прекалено ярката бяла светлина.