Че за частица от секундата се настроиха на еднаква честота; помежду им възникна интимно пространство, където се намираха само двамата. Той разбра какво иска тя. И тя се довери на готовността му да рискува живота и кариерата си, за да я спаси.
Защото той направи точно това. Ако беше стрелял неточно и я бе улучил, с него щеше да е свършено. И най-вероятно вече щеше да е мъртъв.
Той обаче изяви готовност да се пожертва.
А Сине отказваше да приеме жеста му.
Скалпът й смъдеше. Опипа мястото. По раната се бе образувала тънка коричка. Когато се качи в хотелската стая да си вземе багажа, в малката баня провери колко видима е раната. И установи, че се вижда. Тоест, не беше възможно да не се забележи. Това важеше най-вече за Нилс, с половин глава по-висок от нея и който впрочем обичаше да заравя пръсти в късата й непокорна коса.
Какво ще обясни на съпруга си? Ако му разправи какво се е случило — дори и в разкрасен вариант — той ще се вбеси, задето е рискувала живота си.
И гневът му ще трае седмици наред. Ако не и месеци.
Нилс й се зарадва. И то — поне в началото — наистина безрезервно. Дотук добре. Тя влезе да пожелае лека нощ на децата и после седна в кухнята с мъжа си.
— Чаша вино? — предложи той и тя кимна признателно с надеждата алкохолът да потуши поне малко горящите в нея пожари.
— Какво се случи? — попита Нилс и продължи, преди да е получил отговор: — Знам, знам, нямаш право да навлизаш в подробности. Разкажи ми само най-общо.
Сине отпи от виното.
— Намерихме ги. В празна къща. — Обмисляше следващите си думи.
— И…?
— Арестувахме единия. Другият беше застрелян. Убит.
Нилс я изгледа изпитателно.
— Застрелян? Как така?
— Нали знаеш, че нямам… — усмихна се обезоръжаващо тя.
— Ти ли го застреля?
— Не — поклати глава тя.
— Кой тогава?
Сине въздъхна.
— Не го познаваш. Колега от отдела. Трулс. — Посегна машинално към раната, защото пареше и сърбеше, но се възпря. — С две думи… единият заподозрян за терористичния акт от двайсет и трети декември е мъртъв, а другият — арестуван.
— Това е добре. Тъкмо ще изправят живия пред съда.
— Сигурно. — Сине насмалко да добави, че би предпочела и Симон Спрангструп да е мъртъв, та да няма възможност да се яви в датска съдебна зала и да пропагандира агресивната си идеология.
Но си замълча. Нилс твърдо отстояваше възгледите за принципите на демократичната правова държава, а в момента Сине не изпитваше желание да се впуска в юридически спорове.
Поговориха си половин час. За празненството на Нова година. И за децата, които явно бяха изкарали добре коледната ваканция, макар общо взето почти да не бяха виждали майка си. Нилс доля в чашите останалото вино.
— А сега… не може ли да си вземеш два дни отпуск? Все пак… изкара близо две седмици непрекъснато на работа.
Тя поклати глава с горчива усмивка.
— Няма такива изгледи. По случая останаха доста обстоятелства за доизясняване. Не се очертава да излизам в почивка. Съжалявам. — Сложи длан върху ръката му.
— Е, нищо де. — За нейно облекчение Нилс се усмихна.
— Не се надявах особено. Е, ще си лягаме ли?
Тя стисна ръката му.
— Хайде.
Сине пресуши чашата на екс и с удивление усети, че ако Нилс пожелае да правят секс, няма да го отблъсне. Половината бутилка червено вино бе направила чудеса и тя се чувстваше достатъчно отпусната да осъществи нормален полов акт, без да й се наложи да полага неимоверни усилия да не повърне или да не заплаче.
— Беше прекрасно, скъпа. — Той се притисна към гърба й. Двамата лежаха в поза „лъжичка“.
— Ммм — промърмори тя полузаспала.
Той се надвеси над нея и притисна нос към темето й. Тя се оказа неподготвена за парещата болка, когато се спука един от мехурите, образували се след одраскването от куршума. Сине неволно простена леко. Нилс се отдръпна и попипа носа си.
— Кървиш ли? Какво е тази рана на главата ти?
Мамка му, помисли си тя.
Четирийсет и трета глава
— А аз си помислих… бях сигурна…
Набиха избърса потеклата сълза. Юнкер стана, взе руло кухненска хартия и й го подаде. Тя се изсекна.
— Бях сигурна, че са го убили.
— Животът му все още не е извън опасност — напомни Юнкер.
— Но Кристофер е силен. Ще се оправи.
— И аз се надявам на това.
След като другите тръгнаха, Юнкер я набра.