— Разбираш какво имам предвид — поклати глава Юнкер, леко подразнен. — Колкото до информацията от флашката, само ние тримата… и, естествено, компютърният специалист от „Борба с киберпрестъпността“, който е бърникал из лаптопа. Казва се Никлас Блум. Всъщност не ми се вярва да е разглеждал подробно файловете. Задачата му беше друга: да пробие защитата на компютъра. Е, може да е прочел някой и друг имейл…
— Ако обичаш, обади му се и подчертай, че информацията е строго секретна — нареди Мерлин, отмести саксия с оклюмал кактус и се облегна на перваза.
Юнкер кимна и извади мобилния си от джоба. Разговорът продължи по-малко от минута.
— Мъжът наистина е прочел двата имейла и е споменал за това пред началника си Йорн Кайзер, но пред никого другиго.
— Добре — кимна Мерлин. — Ще звънна на Кайзер да му сложа намордник.
Заобиколи бюрото си и седна.
— Дайте да обобщим. Юнкер?
Юнкер си пое дълбоко въздух и сподави прозявката си. Чувстваше се капнал от умора и през цялото време полагаше неимоверни усилия да не задреме. Снощи два часа чисти бъркотията вкъщи и си легна в един след полунощ. На сутринта мобилният му звънна в пет и той с мъка се измъкна от постелята с чувството, че е подремнал няколко минути. Облече се и изпрати есемес на Набиха, че ще се върне в Сенсте чак следобед. Поръча й през това време да огледа миналото на Карстен Петерсен и да поиска от „Съдебна медицина“ да изпратят на Националния център по криминалистика кръвната група на афганеца и да поискат проверка дали съвпада с кръвта, иззета от прозореца на опожарената стая.
После Юнкер шофира близо два часа по хлъзгава настилка от Сенсте до централата на НЦБК в северната част на Глоструп, където му предадоха вече достъпния лаптоп и „огледалния образ“ на харддиска — резервни копия на всички файлове от лаптопа. От Националния център по криминалистика му съобщиха, че по камъка, предаден за анализ, не са открили нито пръстови отпечатъци, нито ДНК. Следователно камъкът беше напълно безполезен като улика. От Глоструп Юнкер се върна на старото си работно място, където два часа се рови из имейли и документи, изпратени или получени от Бент Ларсен. Успя да прегледа само част от материала, но съвсем достатъчно събитията да му се изяснят.
Почеса петдневната си брада.
— Според мен Бент Ларсен е използвал отделен компютър, за да общува със съмишлениците си от Северното движение за съпротива. Най-вероятно Симон Спрангструп и Махмуд Хан са прибрали въпросния компютър от къщата на Ларсен — плюс мобилните телефони на семейната двойка. Къде са сега устройствата — не ни е известно. Възможно е Спрангструп и Хан да са ги предали на свои съучастници. Или просто да са ги унищожили. А от компютъра, който намерих аз, Ларсен е комуникирал с нашия приятел, който се крие зад псевдонима jens.jensen222. Него все още не сме го идентифицирали. Но съдейки по известното досега, Сине се срещна в закрития паркинг именно с него. Изчетох голяма част от кореспонденцията им и между редовете се подразбира — без да е написано черно на бяло — че този човек е свързан по някакъв начин със Службата за военно разузнаване.
— Значи, Бент Ларсен е…? — Мерлин се наведе напред.
— Точно така. Играел е двойна игра. Или разузнаването го е внедрило под прикритие при неонацистите, или някогашният неонацист е претърпял идеен прелом.
— Под влиянието на jens.jensen222?
— Например. Или на някой друг. По този въпрос не разполагаме със сведения.
— И излиза, че Бент Ларсен е бил агент на разузнаването? Боже мили! — възкликна Сине. — А аз съм говорила с разузнавача, на когото е докладвал?
— Да.
— Но как, по дяволите, разузнаването е разбрало за създаването на… бригадата „Етел-Ал-Хусайни“?
— Уместен въпрос — призна Юнкер. — Не пречи да ги питаме. Почти сигурно е обаче, че в цялата работа пръст имат МОСАД. Повечето антисемитски организации по света, особено радикалните от типа на бригадата „Етел-Ал-Хусайни“, рано или късно усещат как израелците им дишат във врата.
Тримата поседяха мълчаливо. Сине се облегна назад и изпъна крака под кръглата маса.
— Мъжът от подземния паркинг ми каза, че в бригадата „Етел-Ал-Хусайни“ задълженията са разпределени така: неонацистите отговарят за оръжията, за логистиката, за тайните квартири и прочее организационни въпроси, а ислямистите са натоварени с черната работа по самото провеждане на терористичните атаки. Възможно е Бент Ларсен, като внедрен в организацията, да е бил ангажиран с укриването на бойците. Да им е осигурил квартира… квартира, която да са изоставили, след като са открили, че ги е предал. Нали в имейла си до jens.jensen222 той пише, че вече не знае къде се намират.