— Звучи ми доста правдоподобно — съгласи се Юнкер.
— Но така са поели риск, нали? Къщата, където ги открихме, е обявена за продан — проверих. Те не са били в курса дали там няма да цъфне брокер с кандидат-купувачи.
— Рискът е минимален. Колко огледа на недвижими имоти, мислиш, се правят около Коледа и Нова година в дълбоката датска провинция? Къщата е идеална за целите на терористите. Отдалечена е от други жилищни сгради, със задна врата към гората. Можели са да влизат и да излизат съвсем незабелязано.
— Явно обаче нещо с прикритието на Бент Ларсен се е объркало.
— Да — кимна Юнкер. — Най-вероятно Симон Спрангструп и Махмуд Хан са го разкрили. Или някой друг от Бригадата.
— Как?
— Ще разберем, след като проучим цялата информация в компютъра на Бент Ларсен. Но… от няколко дни ме преследва чувството, че Симон Спрангструп и Махмуд Хан са доста осведомени за нас. Попитах Виктор възможно ли е да са хакнали системите ни. Без да е особено вероятно, каза той, не е изключено. По мое мнение обаче те са направили точно това. Те — или по-скоро тяхната организация — са се разходили из компютрите на Бент Ларсен и така са открили предателството му.
Тримата помълчаха.
— Чакайте малко… — подхвана Юнкер. — Разузнаването разполага с информатор, внедрен в бригадата „Етел-Ал-Хусайни“. Няколко часа преди терористичната атака той съобщава на топразузнавач кога ще се извърши нападението и че ще бъде на територията на Копенхаген. И въпреки това никой не взема мерки за осуетяване на атаката. Ние… тоест полицията… не получаваме никаква информация по въпроса. Атентатор залага бомба, тя избухва и отнема деветнайсет невинни живота.
Юнкер погледна Сине, после и Мерлин.
— Къде, по дяволите, се е скъсала веригата?
Сине се поизправи на стола.
— Попитах същото и мъжа в подземния паркинг. Защо никой не се е опитал да предотврати атаката, при положение че разузнаването е разполагало със сведения. Той отказа да коментира. Някой не си бил свършил работата, само това каза. Останалото трябвало да изясним сами.
— Ако някой от разузнаването си е претупал работата, това е най-грандиозният гаф в историята на Дания. Явно обаче в комуникацията между вербовчика и внедрения агент е настъпило недоразумение — и оттам е тръгнало нагоре по веригата. Такива неща, както се казва, се случват. И двамата сте достатъчно дълго в системата, за да знаете, че това за жалост не може да се изключи. Или някой е разтълкувал погрешно предупреждението на Бент Ларсен.
— Струва ми се доста слабо вероятно — поклати глава Сине. — Питам се и друго. Защо, при положение че целѝ покушение срещу евреи, бригадата „Етел-Ал-Хусайни“ ще напада коледен базар? Нали евреите не празнуват Коледа?
— Не и по нашия начин — уточни Мерлин. — Имат подобен празник, Ханука, през декември. Но юдаизмът гледа по по-различен начин на Исус Христос. Колкото до първия ти въпрос за избора на мишена… от известно време стана трудна работа да удариш еврейски и израелски цели. Еврейските институции са под засилена охрана и органите на реда се отнасят към тях с особено внимание. Много по-лесно е атакуваш тълпа на концерт или хора в кафене, както стана в Париж през… миналата година ли беше? Или да нападнеш коледен базар. И после да обявиш на всеослушание, както направи във видеозаписа Симон Спрангструп, че атаката е част от борбата срещу еврейската хегемония, империализма, безбожието и срещу каквото още тези проклетници насочват малоумния си гняв.
Сине въздъхна.
— А колкото до разузнаването… Защо да не почерпим вода, така да се каже, от извора? Да поискаме обяснения от началника на разузнаването… как му беше името?
— Хенрик Кристоферсен.
— Вярно. Да му предоставим нашата налична информация и да изслушаме неговото обяснение.
— Не разполагаме с конкретни сведения за връзката на анонимния ти информатор с разузнаването. Там е проблемът — обърна й внимание Юнкер. — В имейлите, които прегледах на компютъра на Бент Ларсен, разузнаването не се споменава нито веднъж. Въпросният анонимен информатор, пожелал среща с теб, ти е подхвърлил, доколкото разбирам, само голи обвинения. А това е, меко казано… На практика не разполагаме дори с подобие на доказателство, че службата е замесена. А такова доказателство ни е нужно, когато обвиняваме някого в толкова сериозно престъпление.
Мерлин се изправи.
— Какво ще правим сега, Юнкер?