В гърлото й заседна буца. Сви пестници и се насили да отвори вратата към ситуационния щаб.
Трулс не беше на мястото си.
— Някой да знае къде е Трулс? — попита тя високо.
— От петнайсет минути не съм го мяркал. Провери в столовата — посъветва я колега.
Сине затвори вратата и тръгна по коридора. Обикновено съумяваше що-годе да държи под контрол омразата си към Трулс Микелсен, та да не позволява на антипатията да отрови живота й в службата. Усъвършенства се в скалъпването на извинения и предлози да не работи заедно с него. Този път обаче не успя да измисли как да го избегне.
Влезе в столовата, огледа се и го видя до маса с други колеги от Отдела. Сине погледна дясната си ръка. Изпъна пръсти. Трепереха, но не чак толкова, та да не е в състояние да ги овладее. Тръгна към масата.
Осма глава
Не си спомняше баща му да го е докосвал. Е, като се изключи някое и друго ръкостискане. И потупване по рамото, когато стана студент. Като съвсем малък е седял на коленете му — Юнкер не си спомняше, но знаеше, че се е случвало, от снимките в албумите. Беше грижа на майка му добросъвестно да ги попълва със снимки на трите си деца.
За вечеря приготви странно меню: вратни пържоли, паста и сос беарнез — купи го на прах, кажи-речи готов. Прокарваха храната с „Бароло“ — беше взел шест бутилки на промоция. След вечерята старецът си легна, а Юнкер се настани в дневната и отвори втора бутилка. Извади стар фотоалбум и започна да го прелиства. Вниманието му привлече черно-бяла снимка, навярно направена няколко години преди да бъде построена къщата, където живееха в момента. По онова време семейството обитаваше по-маломерна, градски тип къща близо до площада в Сенсте.
На снимката Моенс Юнкерсен беше облечен в тъмен костюм на тънки райета, жилетка, бяла риза и вратовръзка — с други думи, работното му облекло. Явно снимката е правена в делничен ден. От друга страна, малкият Юнкер също беше наконтен, с бяла риза и папийонка. Значи, възможно е кадърът да е заснет и на празник, например, рожден ден или Бъдни вечер.
Моенс Юнкерсен бе приковал поглед в точка над фотографа, навярно съпругата му. Безупречните му, ослепително бели зъби лъщяха в широка, хищническа усмивка, която не достигаше очите. Стискаше здраво детето на коленете си. Юнкер гледаше встрани от обектива. Лявата му ръка лежеше върху коляното, а дясната, свита в юмруче, беше напъхал в устата си, сякаш в опит да сподави вик.
В снимката липсваше дори бегъл намек за нежност и обич и Юнкер се запита кое ли е подтикнало майка му да я запази за поколенията. Може би, заслепена от харизмата на съпруга си, не бе забелязала студенината в снимката. Или е сметнала, че става дума за моментна гримаса, а не за правдива илюстрация колко осакатен откъм бащински чувства е съпругът й.
Юнкер хлопна албума, изправи се и включи телевизора. На екрана се появи Ерик Мерлин. Съобщи, че полицията е извикала подкрепления от цялата страна, а целият състав е вдигнат на бойна нога за издирването на двама души, заподозрени в съпричастност към бомбения атентат, последно засечени в бял фолксваген „Кади“. Интервюиращият го журналист попита известно ли е кой стои зад нападението. Мерлин поклати глава.
— До момента не е категорично установено. Работим по няколко версии.
Застинал неподвижно — освен когато се пресягаше за чашата с вино или за бутилката, Юнкер изгледа извънредното предаване, посветено на терористичната атака. Излъчиха откъс от направеното по-рано днес обръщение на министър-председателя към датския народ, после аматьорски видеоклип, заснет с мобилен телефон на „Нютор“ секунди преди експлозията. Включиха репортери от района около мястото на взрива, от Главното полицейско управление, от железопътни гари и летища, от „Мьолнерпаркен“, от площад „Блогор“ и от къде ли още не. Общото между всички тези места беше, че в момента не се случваше нищо. После отново завъртяха вече излъчените материали.
След като в продължение на два часа изгледа четири-пет пъти едни и същи видеозаписи, Юнкер грабна дистанционното и започна да прехвърля каналите. По двете най-големи датски телевизии вървяха предавания, в които разискваха покушението. По „DR2“ група експерти се правеха на умни в дискусия на тема естеството на тероризма и без задръжки и без никакви налични доказателства спекулираха кой стои зад нападението. По развлекателните канали предлагаха обичайния миш-маш от американски полицейски сериали, предавания за обзавеждане и документални риалитита, в които орди от ексцентрични тийнейджъри се натряскват до припадък в различни курорти по света. По един от каналите, със забележителна липса на такт, бяха сменили обявения в програмата апокалиптичен филм с екшън драма за бомбен атентат. Главният герой преследваше банда терористи с близкоизточна външност и немски акцент.