— Мамка му, кучко! — просъска той и го извади.
За секунда тя помисли, че пак ще я зашлеви, но той стана и отиде в банята. Чу го как пусна чешмата. Водата шуртеше, докато той отмиваше бълвоча. Чу как той се върна, вдигна дрехите си от пода, отвори и затвори вратата. Трулс Микелсен си беше тръгнал.
Тя полежа малко. Ухото я болеше. Мобилизира се и влезе в банята. Усети как по дясното й бедро се стича лепкавата му хладка сперма. Наведе се над тоалетната и изпразни стомаха си. Развъртя крана за студената вода и жадно пи. Погледна се в огледалото. Бузата й пламтеше, зачервено беше и ухото й, но нищо повече. Никакви рани, никакви резки. Той знаеше как да удря, без да оставя следи. Сине се замисли. Не можеше да се прибере, вмирисана на сперма, защото Нилс сигурно я чакаше буден, както винаги, когато тя закъснееше. Все се безпокоеше да не й се случи нещо.
Разкъса опаковката на малък сапун, остави го върху мивката, изхлузи роклята през главата си и влезе във ваната. Извади слушалката от поставката и пусна душа. Рукна вряла вода и тя едва не изкрещя. Смеси я със студена, но въпреки това все още беше гореща, когато Сине насочи струята към слабините си. Разкрачи се и търка ли търка, докато накрая вече не чувстваше нищо. Знаеше, че продължава да носи миризмата му: сладникава, пикантна миризма от осемдесетте, но това не беше кой знае колко притеснително, защото е съвсем нормално да танцуваш с колеги на коледен банкет.
Долу, на улицата пред хотела, тя реши да върви пеш до вкъщи. Прибра се и влезе в спалнята почти изтрезняла. Легна си. Нилс се пресегна към нея, а тя се престори на пияна и промърмори:
— Не сега.
Завъртя се гърбом към него. Чак когато по дишането му разбра, че е заспал, даде воля на сълзите си и заспа разплакана.
Оттогава минаха две години. Две години, през които тя редовно лъжеше за месечния си цикъл и се оправдаваше със стрес и умора, а когато не можеше да измисли сериозна причина, се любеше с Нилс, но всъщност само играеше театър. Тялото й тежеше от мъка.
От онази нощ прави секс с мъжа си всичко на всичко девет пъти. И не беше минал нито ден, без да мисли как да отмъсти на Трулс Микелсен. Да му го върне тъпкано, за да се почувства добре в тялото си, да възстанови някогашното си либидо, предишния си живот.
Погледна се в огледалото. Настрои будилника на мобилния за три следобед, легна си в спалнята и мигом заспа.
Десета глава
През живота си Юнкер не бе преживявал по-странна Бъдни вечер.
Още следобед се захвана да приготвя вечерята. Свободно отглежданата патица още не се беше размразила, но той я метна във фурната. В интернет намери рецепта за карамелизирани картофи, които винаги се получавали. Винаги, ама друг път. След като в продължение на петнайсет минути се бори ожесточено с тигана, накрая изостави опитите поне част от разтопената захарна маса да полепне по картофите. В едната половина на тигана те си останаха девствено бели, а в другата половина захарта оформи голяма, попрегоряла, тъмнокафява буца карамел.
Отвори трета бутилка „Бароло“ и влезе в дневната, където, по пижама и домашен халат, баща му седеше във фотьойл и занесено се взираше в празното пространство. Юнкер пусна телевизора. Щурецът Джимини от филма „Пинокио“ пееше „Щом видиш падаща звезда“. Внезапно Моенс Юнкерсен скочи на крака и изрева:
— Уважаеми господин съдия…
И започна да разглежда въображаемо дело. Доколкото Юнкер разбра, водеше се спор за границите между два съседни имота. След няколко минути бившият адвокат приключи неясно измърморената си пледоария с думите „С оглед изложеното, оставям на съда да прецени дали да даде ход на делото“, седна и пак потъна в умствения си изолатор.
За три часа във фурната патицата не просто се размрази. Смали се наполовина от първоначалния си обем, а месото се превърна в жилави сиви нишки. Цветното зеле загоря. Затова пък Юнкер не успя да съсипе соса полуфабрикат с червено вино и за негова голяма изненада сосът се получи доста добре.
Вечерята премина в мълчание, накрая толкова потискащо, че Юнкер стана и пусна на грамофона „Месията“ на Хендел.
— Алелуя, алелуя, алелуя, алелууууу-ууяаааа — разнесе се в трапезарията песента на хора, докато бащата на Юнкер, със струйки сос, стичащи се от ъглите на устата му, се опитваше да сдъвче твърдото като подметка месо, а Юнкер ожесточено се наливаше, за да се натряска до козирката.